Архиви
Хора! Прогледнете!
Хора! Прогледнете!
Нима забравихте, че вий живейте?
Светът сте вие. А не насаме със „новините“.
Без насилие и толкоз кръв…
Природата ни, моля не сквернете!
И към животните с любов се обърнете.
Ръцете си в земята заровете
и на слънцето се отпуснете.
Приятели добри, животът е във вашите души.
Не давайте го вие за грошове и другите злини.
Пазете се и мигове добри си сътворете.
Споделени чрез прегръдките на приятели добри.
31.01.2015 В.
Разговори с Бог
Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
–
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.
Това са хората, които те обичат най-много. Защо биха те лъгали? И все пак не са ли ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Не са ли те тласкали да оставиш настрана някои от най-лудите си идеи?
Това са посланията, които си получил, и въпреки че те не отговарят на критериите и следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти Вселена.
Родителите ти са тези, които сате научили, че обичта е условна(усещал си условията им много пъти) и това е опитът, който донасяш и в собствените си любовни отношения.
Това също е и опитът, който донасяш при Мен.
От този си опит правиш и заключенията си за Мен.
От тази позиция изричаш истината си. „Бог е любящ“ казваш, „но ако нарушиш заповедите Му, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно проклятие“.
Нима не си бил отблъскван от собствените си родители? Нима не знаеш болката, когато си бил осъждан от тях? Как тогава би могъл да си представиш, че е различно с Мен?
Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.
Проектирали сте върху Бога ролята на „родител“ и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.
След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.
–
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.
Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.
Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.
Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник.
Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.
Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
Радост, истина, обич.
Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.
След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него.
Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля – силата да правите онова, което изберете – и никога няма да ви я отнема, никога.
И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.
Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.
–
Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.
Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.
Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.
–
Нийл Уолш (N. Walsh) – Разговори с Бог
Сърце трепти с криле в огъня изпепелени
И това е само спомен… блян извечен.
Обичта оказа се стрък от вятъра повлечен.
И думите ти гневни все още изгарят ме…
Изгарят онова що плътта твори.
И колко бързо ме забрави
с ръката махна и годините за ден стопи.
И любовта ми като парче сухар под петите…
под петите си я стри.
И в мислите ти все някой друг желаеш.
А в мислите за мене място има ли?
Повлечен от вятъра горещ, ридаещ…
Сърцето ми трепти…
Вито А.
България – история и действителност
Едва през 2006г. за първи път в.Учителско дело помества статия за д-р Ганчо Ценов, а книгата му e „Кроватова България и покръстването на българите“.
От тук :)
Две седмици
Две седмици покрай една река, хубаво време и много слънчеви хора :) . Добре прекарано време за мен с някой нови неща които научих и някой неща които разбрах… Това е нещо красиво по това време на годината да си спиш под небето да наблюдавам огъня вечер ,а през деня да се чувствам толкова добре даже в някой моменти да се крия от слънцето. Практикуването на чай с чапати е доста привлекателна идея и предразполага към излежаване в тези моменти. Това ,че имаше и доста хора даже някой познати които не бях срещал от две години ми се отрази добре. Отдадох се на съзерцаване на красотата на света и добротата на по голямата част от хората… Всичко събрано в тези мигове озарява с идеята ,че светът е едно красиво място и пълно с хора които споделят идеята за Любов и Благодарност към самото ни съществуване :). Разбира се това е идеята под дъгата като си – да се облееш със всички цветове за да достигнеш светлината…
Това е една идея на живот да обичаш и да даряваш , защото всичко е свързано точно с това . Да не очакваш , но да даряваш колкото се може повече в противовес на сегашното общество което е за присвояване на повече безсмислени „ценности“ .
Благодаря на всички Ви… и нека пътят изпълнен е с Любов.
П.п Имам идеята за баница и поради липсата на кори ще се уча сам да си ги правя – плънката е вече сготвена (поне в моите въжделения). Отивам на разходка и да потърся това което ми трябва за да осъществя идеята ;)
Много любима песен.