Другото от историята

Ами след Чехия продължихме към Финландия на връщане постояхме  в Естония , Латвия (там изкарах повече от 20 дена) другарчето се влюби в едно ангелче от там тя поиска да разбере как изглежда България и си взе самолета на там , а след няколко дни ние стигнахме Полша и във Вършава се разделихме. Реших да си продължа по моя път минах за по седмица и малко в повече през Холандия и Белгия (вече беше края на Септември), . Идеята която един ми предложи да направим южна Франция – западна Африка с платноходка не се осъществи колкото и да бях възхитен. За това продължих на юг докато стигнах ъгълчето на Европа…

Нещо реших да съкратя историята изпълнена с толкова неща до едно кратко описание ;)

Из Европа на стоп

Как започна всичко… :)

Работих , скучаех и се хранех. Плащах си редовно сметките и не ми оставаше нищо :). Толкова се бях вкоренил в ролята си на работник за една година , че няма накъде. Шефа ми виждаше „ентусиазма“ с който си вършех работата.

Началото на май ме разбуди , но не много. Красиво , разцъфнало , някоя разходка в началото на планината и доста самота. Хората с които ходих по планините ме виждаха с усмивка , но си криех останалото в мен.
И ето ,че си говорих с едно другарче колко ми е объркано и безпарично и … и много и-та още, но това другарче каза ,че много много мисля за неща които не ми трябват в момента и да ходим към Чехия и аз казах ми добре ще ти дойда на гости да се видим и какво ще се измъдри. Отидох в неделя 9.май останах и понеделник (работен ден!) много приятно изкарване. Вторник се прибрах – шефа спомена ,че съм свободен да си ходя и не е необходимо да оставам на работа. Аз си го мислих същото за след седмица. Не му се разсърдих, че иска по рано да се махна. Все пак е един от готините шефове дето съм имал. После имахме време си поговорим да обсъдим жизнения опит и да се разделим като приятели.
В онзи момент не знаех дали ще ходя към Чехия за това реших да си събера багажа да раздам повечето неща на разни приятели. Изпратих повечето книги при сестричката. Взех каквото мислех ,че ми трябва в общи линии повече!!! от необходимото като отново го зарязах при един приятел, събрах си раницата с някой необходими неща и отидох на РОЗОБЕР. Едно от най-добрите неща които са ми се случвали :). Изключително приятна компания от хора , весели и щастливи. Много усмивки и прегръдки и ухание на рози.

Ако другарчето не се обадеше да ходим мислех да изкарам месец в това занимание и да ходя в планината :). Той се обади и каза датата 22-23 май да потегляме към онази страна известна със своята бира и … нямам си и на идея с какво още.

Скоро продължение ;)