Monthly Archives: февруари 2011

Portugal – Norway

Промяната от Португалия в средата на Януари беше нещото с което започнах тази година. Промяната е хубаво нещо, особено идването в страна завита със снежно одеяло толкова много време :) през годината. Зимата не ми е любимия сезон , но реших ,че ще е изпитание за мен и да проверя какви са ми възможностите за справяне. Оказа се ,че са никакви бързо се отказах :) и скоро се замислям да се насоча на юг, където се чувствам много по уютно.

Какво ми хрумна за Норвегия – много сняг, много сняг и е много студено имах възможност да се разходя на -20 градуса при което всичко взе да ми замръзва. Стопа е добър ако не си с човек който не обича да стопира :) в случая това беше изпитание за мен.

A pic with the driver

A pic with the driver

Вечер не е хубаво да си навън :) проверих и смятам ,че е добър съвет. Запознах се с готини хора – сред тях и няколко българи. Ходих на гости на едно момиче което ме взе на стоп в Полша преди половин година при това ми уреди входа за Джанго фестивала за двете вечери , но имах сили само за едната. Видях Осло и се оказа много обикновено градче. Цените… това е болна тема всичко е десетократно и хляба е 3-4 евро да не споменавам другите неща :). Ако се разкарвате по тези ширини имайте го в предвид. Исках да отида на север до полярния кръг , но не стана … може някое лято да си намеря другарче за експедиция на север което означава още 1200км нагоре :). Не харесах Норвежците единственото което видях е да се присмиват на другите иначе са достолепни и студени като страната в която живеят. Срещнах българи (това вече го споменах) и това се оказа едно истинско попадение ,защото всеки един се оказа много готин, което рядко се случва и си прекарах много добре с тях. Някой ще ми липсват , но оставам с идеята ,че пак ще се срещнем при това не след 10 години.

По пътя снежен, безкраен и вечен.
Аз бродя без идея какво търся…
и какво да намеря.
Имам желание да живея и пея
да прегръщам, целувам, усмихвам.
И така до безкрай да вървя със усмивка.
И в ден един мечтите мили -мои
ще пораснат, ще пърхат , ще пеят
и към страни невероятни ще ме отнесат.
Където ще срещна всеки един
който усмивка крепи го :)…

Добавка (към статията 26.04.11)
Какво се случи след като писах това на 14.02…
Останах в Норвегия до края на Февруари в моето сърце разцъфна една невероятна градина от чувства събудена и огряна от едно друго така необятно сърчице на едно момиче което обича да танцува и рисува с пръсти, да се усмихва и да се закача. Това беше едно интересно сприятеляване което стана още по пълно със сливането и на телата ни.
В онази пустош и безметежност само това може да те стопли или се забравя ,че съществуваш. Топлината се споделя и дава желание за да живееш. Да забравиш ,че навън е толкова еднакво и безлично , студено и без слънце.
Радвам се срещнах момиче което споделя с мен всичко и това да правя и аз. Да споделям живота.
На края на месеца се разделихме като аз полетях за Канарските острови ,а тя към Чехия. (за тази история скоро)
По важното ,че сега пак сме заедно и раздялата от един месец ми се видя дълга , но и доста ползотворна от страна на преживявания:). До скоро ето и още малко снимки. Има много интересен парк в Осло който е хубаво да се разгледа…

Advertisements
%d bloggers like this: