Monthly Archives: февруари 2012
Сладко от дюли и ябълки | Грис със сладко и орехи
Вкусното сладко се получава с вкусни домашни дюли и ябълки. Това е в резултат от претърсването на започващи да се развалят плодове. Подбрах всички, които ще изгният ако не се използват най скоро и след доста часове рязане, чистене и рендосване се получи желаното. Престояха през нощта със захар като им изпях една приспивна песен и аз самия си легнах да спинкам. Сутринта започна с бъркане и много хубавите благоухания на дюлите.
Продуктите:
* 5 кг дюли
* 1 кг ябълки
* 1 кг захар
добро настроение ;)
Начин на приготвяне:
Старателно почистване на ябълките и дюлите от семки, кора и др. Настъргване на ситно и засипването им със захар за една нощ в по голям съд. Сварява се на другия ден и се слага във фурната за да се изпари водата до получаването на гъста смес. Не допускайте да загори! До като е топло сложете малко от сместа в буркан и го завъртете за да поеме топлината – нагласете по този начин колкото желаете буркани и започнете да ги пълнете като внимавате да не остане въздух и напълнете до горе. Затворете ги и ако смятате, че скоро ще се изядат е достатъчно да ги обърнете надолу за да се вакумират до като са горещи.
Уханието на дюлите и леката киселина на ябълките го превръща в приятна част от ежедневието – без да се прекалява!
Приятно похапване и да ви е сладко :)
––––––––––––––––––––––––––-
Грис със сладко и поръсено с орехи
Сладкото и гриса са много подходящи заедно, а поръсени с орехи… ммм става вкусотия. Сладкото е от вчера, което си приготвих и сега го вложих в новата си идея.
Продукти:
* 1-1,5 л вода
* 300 гр. грис
* цял буркан сладко
* канела/ванилия – при желание
Начин на приготвяне:
Нека водата заври в по голям съд. Добавяйте гриса бавно и разбърквайте, щом заври намалете огъня и разбърквайте още поне 5-7 минути и добавете сладкото като прецените колко според собствения си вкус. За разлика от това да се сложи само захар е че по малко сладни и се усеща уханието на сладкото и леката киселина на ябълките. Поръсете с орехи.
Похапвайте с усмивка и без да бързате ;)
В тишината ще чуем себе си
Аз не съм: храната си, приятелите си, музиката, алкохолът, цигарите, професията си, хапчетата, колата или сексът. Аз не съм нищо от изброеното, нищо от това не е моето аз. В деня в който захвърлиш всичко това – всичко, което идва в теб и твърди, че си ти. Всичко, което казва искай ме- по много, имай ме, пресищай се с мен. Това не съм аз. Това е само илюзия, която живее от теб. В деня в който отхвърлиш поне за миг всичко изброено – задоволявайки се само с чаша вода и вдишвайки глътка въздух бутилиран в планината ще ме усетиш – там вътре дълбоко в теб. Знай ще те помоля да не посягаш към цигарата седяща не до изгоряла в пепелника. Да не посягаш към шоколада или сладкото стоящо винаги наблизо, да не звъниш на някой познат или приятел за да използваш безплатните си минути или да пишеш съобщение.
Привидно е всичко, което човека прави. Сградите се рушат, колите корозират, инструментите, каишката на кучето – всичко отива на бунището. Градовете заприличват на бунища заради тези „съвършени“ неща, а природата не скверни сама себе си., но човека скверни и себе си и природата. Захвърля на всякъде своите „съвършени“ боклуци и се чуди защо някой не върви след него и не чисти!
Човек не е професията си и всички останали глупости, които училищата успяват да набутат в беззащитните детски глави. Училището е място в което държавата налага масово своето виждане за това какъв трябва да съм. Трудно е да се обясни ако гледам само сериали и музиката, която слушам е възпяла пошлостта. Трудно се разбира…
Харесва ми като се срещнем, да си кажем:
– Здравей, светът е прекрасен. Всеки миг, който живея с теб ме кара да обичам.
Трудностите са само за да закаля волята си, да достигнем до себе си и ако съм се объркал, да се запитам какво правя.
Ще те помоля да изключиш този телефон, както и телевизора на който вървят десетки сериали изпълнени със секс, насилие, болести, лекари и твърдящи, че всички сме болни, бавно развиващи се и че друго освен секс, насилие и болести не ни интересуват.
„Хляб и зрелища“ и „Комедиите са за простолюдието“ – хилядолетия изминават, а все едно и също. Лъвовете не ги пращат срещу гладиаторите. За тази цел има пришълци, има мутанти, има терористи, има финансови кризи.
Радвам се, че го изключихте за десет минути и аз – вашето скрито и съкровено аз искам да отдъхна. Не! Не посягайте към хапчетата които гълтате като дражета, те не са онази панацея за която ги рекламират. Нима забравихте баба и дядо и техните илачи? Откъснете си малко билки, кога за последно стояхте два дни сред природата, далече от града?
Нещо още бръмчи! Да не е двд-то или компютъра – не, там не е онзи приятел с който си пишете вечер и познавате от две, три, пет, десет години, а никога не сте срещали. Чува ли се още нещо – изключете го. Как така е толкова тихо, да не е спрял токът? Не мислете за работата, за колегата или колежката с готиното дупе, не мислете какво ще готвите, къде да оправите калника или нещо друго!
Моля те затвори очи и потърси мен, онова гласче, което беше винаги до теб в детските дни. Не ме ли помниш? Как си играеше сам, защото не беше сам, как се каляше и всяка клонка бе чудна играчка, а животните първи приятели. Спомни си ме, аз съм до теб, защото сме едно цяло и безкрайно красиво същество. Ние не сме егото – илюзията за света обгърнала ни тъй здраво, не ние сме онази детска чистота и първична любов и частица от без края заобиколена от братя и сестри.
Чуваш ли ме? Аз съм в теб… и те обичам.
Момичето сред тревата
Окрилена зелена поляна.
Изпълнена с цъфтящи дървета.
Нежни цветчета те викат.
Благи ухания там те обгръщат.
Понесла в ръце плетена кошница.
Разпънала там нейде одеяло
в тази блажена градина.
Ти ме чакаш зачела се в книга.
Закуската край теб наредена,
а отгоре ти като перца
се спускат листенца…
–––––––––––––––
Жито със сладко и орехи
Житото е много хубаво и става за всичко: за закуска, за обед или за вечеря в зависимост как се приготви. Сега ще ви предложа едно сладко предложение, което може да похапнете по което време ви се иска :)
Необходими продукти /за 4 купички/:
* 500гр жито
* сладко /любимото ви или което намерите в хладилника/
* 200-300гр обелени орехи /в моя случай използвах вече опечени/
Приготвяне:
Слагането на житото във вода предната вечер е добра идея и сваряването на житото става за десетина минути. Премахвате водата и изчаквате да изстине. Добавяте от любимото си сладко – колко това зависи от предпочитанията на всеки човек /това, което ползвах за мен остана загадка :) от какво е/, поръсвате с орехите и бъркате с лъжицата до като имате желание :). Приятно похапване и не забравяйте да се усмихвате и да не бързате до като похапвате.