Monthly Archives: март 2006

After Party

Ден като всеки друг с едно малко изключение! Че вчера беше празника на Търново и аз и много други хора се разбихме на Street-a беше върховно.Е сега обаче т.е днес цял ден реанимация , но знам ,че се чувствам отлично. Имаше си всичко празника хора до дупка по парковете и центъра , лудница нови и стари познати въобще лудница :) . Всеки просто издивяваше до някаква степен.

В момента съм се отдал на почивка и то голяма защото просто не мога да правя друго .

Advertisements

20:17

Съдбовен час,когато скуката те обзема ако досега не си решил какво да правиш. Просто почваш да тъпейш и идеята която те обзема е какво да правя?…  просто си се чудя. Слушам много готин acid jazz  и обмислям Street Fighter Alpha който изгледах преди малко. Доста поучително макар и бих казал стандартно Аниме,но не може се изисква много в тоя жанр само бъхтене и това е всичко. Е има какво да се види де.

Утре е празника на Търново честит да им е на всички които са от този готин град и АЗ ще дивея на Street parade-а така ,че очаквайте ме. Хахахаха . И аз какво се натягам само, няма значение всички ще ходим всички ще се видим.

Pink Floyd – Echoes – The Best of

Echoes

Музиката която пленява. Незнам опитва ли ли сте да слушате Pink Floyd с часове?
Е аз съм, най-вече Echoes – Най – доброто от тях. Нямате се и напредстава ,а може би имате това вече зависи от Вас ,но аз просто се размазвам. Човек достига до някакъв вид Нирвана и преспокойно може да забрави всичко поне за кратко. Да нещото което помага да се успокоите е тяхната музика. Винаги може да разчитате на нея (музиката :). Пътя на човека е криволичещ но някой неща винаги ще го съпътстват като любимите му парчета на някой изпълнител или група това са едни от тях.

Препоръчвам Ви да ги слушате ако все още не сте имали тази възможност.
Pink Floyd - Before / Now

Приказки за силата – част 1-1

Дочух странен, нисък звук като от почукаване на дърво, който идваше откъм чапарала.Дон Хуан вирна брадичка, като ми даде знак да застана нащрек.

– Малката нощна пеперуда те вика – каза той с безизразен глас.

Скочих на крака.Звукът моментално престана.Погледнах въпросително към дон Хуан. Той направи комичен жест на безпомощност, свивайки рамене.

– Срещата ти още не е завършила – каза той.

Казах му, че не се чувствам достоен за това и че може би ще е по-добре да си отида в къщи и да се върна, когато се почувствам по-силен.

– Глупости! – сряза ме той. – Войнът приема съдбата си, каквато и да е тя и я понася с върховно смирение. Той смирено приема да бъде онова, което е и това не е повод за оплакване, а си е чисто предизвикателство. На всеки от нас му е нужно време за да разбере  това и да го изживее напълно. Аз, например, мразех самото споменаване на думата смирение. Аз съм индианец, а ние, индианците, винаги сме били покорни и знаем само да навеждаме глави. Мислех, че смирението няма място в сържанието на воина. Не бях прав! Но сега знам също, че смирението на воина не е покорството на слугата.Воинът не прекланя глава пред никого и в същото време не позволява никой да прекланя глава пред него. Слугата, от друга страна, пада на колене при най-малкия повод и целува ботушите на всеки по високопоставен от него, но в същото време изисква по-низшите от него да му се кланят и да целуват ботушите му. Затова днес ти казах, че не знам как се чувстват великите водачи. Познавам  само смиреноста на воина и това ми позволява да бъда ничий водач.
За момент настъпи мълчание. Думите му ме развълнуваха дълбоко. Бях трогнат и същевременно се чувствах съпричастен с онова, на което стана свидетел в чапарала. Разумът ми подсказваше, че дон Хуан нарочно крие нещо от мен, и че много добре знае какво става.
Бях се вглъбил в тези размишления, когато същото онова странно почукване секна мислите ми. Дон Хуан се усмихна, после се разсмя с глас.
– Обичаш покорството на слугата – каза тихо той. – Прекланяш глава пред здравия разум.
– Винаги мисля, че другите се опитват да ме мамят. – казах – Това е същността  на проблема ми.
– Прав си. Мамят те – отвърна той с обезоръжаваща усмивка. – Но това не може да ти бъде проблем. Истинският ти проблем е, че ти смяташ, че аз умишлено те лъжа, така ли е?
– Да. Има нещо в мене, което не ми позволява, да повярвам, че всичко, което става, е истина.
– И тук  си прав.  Нищо от това , което става, не е истина.
– Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?
– Нещата са истински, едва след като човек се научи да получава чуждо съгласие относно тяхната истинност. Например, това, което стана тази вечер, не може да е истина за теб, защото никой не би се съгласил с теб.
– Да не би да искаш да кажеш, че не си видял това, което стана?
– Видях го, разбира се. Но аз не влизам в сметката. Нали аз те лъжа, забрави ли?
Дон Хуан дълго се смя, докато се закашля и едва не се задави. Смехът му ми се стори  дружелюбен, макар че причината за него бях аз.
– Не обръщай внимание на моите бабини деветини – каза успокоително той. – Опитвам се да те накарам да се отпуснеш, а знам, че ти е добре, само когато се чувстваш объркан.
Той нарочно направи комична гримаса и двамата се разсмяхме. Отговорих му, че от това, което току що ми каза, ми стана още по-страшно.
– От мен се страхуваш? – попита той.
Не от теб, а от това, което ти олицетворяваш.
Аз олицетворявам свободата на воина. От нея ли те е страх?

КАРЛОС КАСТАНЕДА – 1971г.

Книга за пътя на воина. И опознаването от един „съвременен човек“, културата на индианците и най-вече света на шаманите им(под съвременен нямам предвид годините в които е живял, а за насаденото му/ни мислене).Вдъхновяващи книги за мен , а те са доста. Ако имате възможност и/или желание прочетете някоя от тях.

Неделя

В момента си слушам БТР и тяхното Спасение .А кой ли ще спаси мен :) . Помогнете ми да се спася,тъй де след доста мързелуване рекох да драсна някой ред тук – отново.След известна доза скука и някой и друг филм всичко се нарежда лека полека.

Довечера си направя една разходка да подишам студен чист въздух из нашия Камък :Р.А преди това си чатам с някой от вас.

Музика : Българска : Самейра – Има някаде (страхотна песен препоръчвам всеки да я чуе) и някое и друго парче на БТР

%d bloggers like this: