Светът се променя

Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите – и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група – за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата.
Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.
И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.
Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.
Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.
Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правото е на силния“, конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш.
Ако тази система създава и губещи – така да бъде -щом вие не сте между тях.
Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за „врагове“, а „губещите“ да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите“ да бъдат експлоатирани и потискани.
Повечето от хората определят като „погрешно“ всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.
Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация – като цинично се облагодетелства от сделката.
Повечето хора са готови да се изсмеят, ако някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят“ са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?’)
Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.
Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си – планетата, която им е дала Живот – защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.
Н. Уолш Разговор с Бог – книга втора

Разговори с Бог

Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.

–
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.

Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.

Това са хората, които те обичат най-много. Защо биха те лъгали? И все пак не са ли ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Не са ли те тласкали да оставиш настрана някои от най-лудите си идеи?

Това са посланията, които си получил, и въпреки че те не отговарят на критериите и следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти Вселена.

Родителите ти са тези, които сате научили, че обичта е условна(усещал си условията им много пъти) и това е опитът, който донасяш и в собствените си любовни отношения.

Това също е и опитът, който донасяш при Мен.

От този си опит правиш и заключенията си за Мен.

От тази позиция изричаш истината си. „Бог е любящ“ казваш, „но ако нарушиш заповедите Му, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно проклятие“.

Нима не си бил отблъскван от собствените си родители? Нима не знаеш болката, когато си бил осъждан от тях? Как тогава би могъл да си представиш, че е различно с Мен?

Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.

Проектирали сте върху Бога ролята на „родител“ и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.

След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.

–
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.

Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.

Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.

Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:

Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник.

Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.

Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.

Радост, истина, обич.

Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.

След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.

Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.

Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него.

Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля – силата да правите онова, което изберете – и никога няма да ви я отнема, никога.

И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.

Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.

–
Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.

Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.

Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

–

Нийл Уолш (N. Walsh) – Разговори с Бог

Очакванията и обичта

Голям проблем е ,че си създавам свои образи за другите хора. В моята глава те представляват нещо изградено от моите мисли свързани с тях. И очаквам да реагират , направят или обичат така както аз съм си ги представил… От което идва пагубният момент за това ,че те реагират така както те са решили ,а не моите проекции за тях. Случва се да се разсърдя или разстроя поради тази причина… Което още повече влошава нещата.
За това се уча да обичам и да давам като изчиствам все повече своите желания/очаквания в страни от основните ми мисли, да мога да си помечтая ,но не и тези мечти да ме завладеят и да ги оставя над истината. Така се променя мисленето – възможността да обичам без да очаквам ,а обичта от друг… е винаги добре дошла. Опитвам се да разсмивам другите и себе си, да ги прегръщам – това дава спокойствие, освобождава от закърнелите навици в общуването и всички се чувстват по близки…

Какво ще избера да давам или да очаквам/искам… аз мисля ,че намирам отговора…

Намасте
Бог с Вам (в душите ,в сърцата ,в думите)

Не съдя, а любовта търся

Аз не искам да съдя
само музика да слушам
и в мечти да се окъпя
далече от гадове и тегоби.
Там където има радост,
а не тъга.Там където
вярваме в любовта
и разбираме, че БОГ е светлина!

03.11.2009