Писания – чужди


 

“ На път “

/от “ Феята на фантазията “ /

Пътуване… Птица в полет съм. Красиво е. Зелени кипариси докосват красивите облаци – пухени в своята удивителна , леко тръпчива подвижност. Планинската верига прелестна е. Фантастична. Снежна и осеяна е с вълшебна феерия от „пълнозърнести“ флагчета. Коли минават по магистралата… забързани в своята предпонеделнишна треска. Неделя е! Спокойно е в душата ми. Аз пътувам… Катарзис… Пречистена съм от ненормално скучното еднообразно , сиво мрачно ежедневие. Свободна съм! Все още… докато не се върна у дома и всичко не започне по старому. Лекции… Изпити… Работа… Същите хора… Същия клуб.. Различни хора… но аз съм същата! Колкото и да искам да се развивам , аз успявам… Но само душевно… Емоцията е в моето сърце. Сърцето на Феята на Фантазията!… Нали затова съм Фея! Покъртително вълшебна съм. В очите ми може да видиш много… и нищо! Не обичам да говоря за себе си… Обичам теб! Обичам човешкото и доброто в теб , Човече! Усмихни се! Точно така. Разпери ръцете си и докосни като мен симпатичните облачета. Опа! О-о-още малко протегни тия ръце и ще ги стигнеш! Само още един сантиметър…

– Оля Карова , Варна

<

Ако можех…

Ако можех да нарисувам света,
щеше да има и синьо, зелено,
щеше да има кокиче в снега,
и момче – до мене допряно.

Ще има и слънце и захар,
канела бахар и сълзи,
и щях да обичам макар,
че всеки за някъде бърза!

Ще има казани със дъхаво сладко,
– смокиня и праскови , дюля
и костюм за сватба и весел татко
и яхта с моряци на руля.

Бих рисувала целия свят,
но уви, как да стане?
Бих била и в село, и в град,
но кой може света да обхване…

Нарисувай го с пръсти и ти
и дано всички станем по – добри!

От сестричето ми :)

“ Очи “

Очите и бяха сини… Може би морето се оглеждаше в тях , а може би те бяха самото море,защото ме поглъщаха бавно и неумолимо. Загадъчни очи. Очи , които ако срещнеш някъде по улицата , независимо от лицето , което обитаваха , няма как да подминеш! О , тези очи биха могли да те преследват цял живот ; да не можеш да заспиш заради тях,а когато това случайно се случи , да те гонят дори в съня ; да са с теб дори в отвъдното , да осветяват тъмните пътеки в безкрайните дебри на смъртта или да те водят към най-светлите наслади на Рая. Какви красиви очи?! Толкова неописуемо прелестни , че никое огледало не би могло… не би се осмелило да ги покаже. Така величествени , че художникът би застинал от удивление с четка в ръка , когато му позират за портрет.
И тези очи ме гледаха… Гледаха мен , как съм вторачил поглед в тях , как същия този удивен поглед се спуска надолу от тях и за един единствен миг се спира на устните. Пълните и нежни устни,разтеглени в лека усмивка , които сякаш те задължават да ги докоснеш… да ги целунеш. И когато желанието в теб стане неудържимо , и ти пиеш от този извор на страстта , и когато поискаш още… те да откажат. А кой знае…?
Унесен в тези мисли , вперил поглед в цялата тази неземна красота , ръцете ми загубиха силата си и изпуснаха снимката. Парчето хартия , толкова мъчително бавно , че за миг помислих времето за спряло , полетя надолу.
Падна в огъня.
Пламъците , сякаш не знаеха че го унищожават , го прегърнаха от всички страни и започнаха да превръщат всичко онова , на което се дивях само преди малко , в минало. И очите , и устните , и всичко останало… Това , което ми остана от моята любима , бе единствено спомена за нея и надеждата , че някой ден ще мога да погледна онези горящи сега очи и да целуна устните , превърнати в пепел…
Надежда…
Обичах я и знаех , че ще мога да и го кажа… някой ден , независимо къде , щях да бъда с нея! Вярвах в това.. .бях обещал и на нея , и на себе си. Знаех , че Бог ще ми помогне… ако не за друго , то поне заради устните и онези сини , сини , сини очи , на които дори и той не би устоял!

Свилен Димитров ®

<

Мечтател

Виж. И всичко , което виждаш , се опитай да запомниш. Помни , че небето е синьо , че тревата е зелена , че земята се върти и няма да спре да го прави , дори и теб да те няма ; помни кого за пръв път целуна , кога се влюби , кога намрази… помни как живя! Помни , защото един ден ще започнеш да забравяш. Ще забравиш как се е казвала улицата , на която някога играеше с приятелите си , ще забравиш лицата им ; ще откриеш , че не си спомняш какъв цвят бяха очите на първия човек , в който се влюби. Ще забравиш , защото няма да можеш да мечтаеш. Някой ден , някоя сутрин може би , ще се събудиш и няма да почувстваш нищо. Ще бъдеш толкова смачкан от живота , че ще си забравил каква е идеята на твоето съществуване. Не , тя не е да работиш , защото това уморява ; не е да се влюбваш , защото от прекалено много влюбвания че забравиш какво е истинска любов и когато я срещнеш няма да я познаеш , мислейки , че е просто поредната. Смисъла на твоя живот не са дори и децата ти , защото толкова си им се отдал вече , че забравяш кой си и се идентифицираш с тях.
Идеята ти да си тук , да те има сега , са твоите мечти. Макар всички онези неща , които изброи до тук да са били някога или дори и сега , да ти се струват важни , за теб вече всъщност не са! Защото си забравил кой си ; как си ги постигнал ; защо си се стремил към тях…
Всичко , което имаш , е благодарение на мечтите на едно хлапе. Едно дете , което мечтаеше да кара скъпа кола , да има хубава жена до себе си ; или пък онова дете , което искаше да стане лекар и да помага на хората. А помниш ли онзи мечтател , който искаше да полети в небесата? Или пък малчугана , който мечтаеше за пожарникарски костюм , а единствения пожар , който успя да угаси беше онзи на несподелената любов.
Ти. Да , това си точно ти , но преди много , много време. Твоите мечти те направиха това , което си сега. Ти си преследва , бори се за тях , а междувременно ти се случваха онези неща с работата , любовта и децата. И се умори, нали? Спря да вярваш в тях… мислиш , че нямаш сили да продължиш да мечтаеш ; че работата , която имаш ти е достатъчна ; че съжителството с жената до теб е онази любов , за която мечтаеше като млад? И на какво учиш децата си? Да гледат реално и практично на нещата от живота?
Знаеш , че говоря истината ; а знаеш ли , че ако съм прав ти остава само едно нещо , което може да ти се случи , за да разнообрази живота ти? О , да… знаеш , ала те е страх да си го помислиш дори.
Време е да умреш. И това време дойде точно когато логиката надви мечтите. В момента , в който се примири със себе си , ти се обрече на смърт. И тя идва…
Разбира се… имаш и друг изход! Ако успееш да погледнеш в миналото и да откриеш за какво си мечтал ; ако преоткриеш себе си и позволиш на малкия мечтател да се събуди , може и да се спасиш. Спомни си как лежахте с нея на прясно окосената ливада под синьото небе в двора на дядовата къща ; спомни си как мечтаеше да я целунеш , как и говореше за бъдещето , за мечтите си ; спомни си как вярваше на всяка своя дума и беше готов да дадеш живота си за нея. Спомни си,за да живееш!
Сигурно се чудиш кой съм аз , че да ти говоря така? Аз… аз съм един твой мъртъв приятел. Да… умрях ,  и да…приятел съм ти , но моля те , не идвай при мен!
Мечтай , малки мечтателю!“

С.Д.®

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: