Сърце трепти с криле в огъня изпепелени

И това е само спомен… блян извечен.
Обичта оказа се стрък от вятъра повлечен.
И думите ти гневни все още изгарят ме…
Изгарят онова що плътта твори.

И колко бързо ме забрави
с ръката махна и годините за ден стопи.
И любовта ми като парче сухар под петите…
под петите си я стри.

И в мислите ти все някой друг желаеш.
А в мислите за мене място има ли?
Повлечен от вятъра горещ, ридаещ…
Сърцето ми трепти…

Вито А.