Бай Ставри и…

Преди няколко месеца го написах и мина известно време до като ми помогнат в редактирането. Вече е  готов за показ и свободното му четене.  Вашите отзиви и предложенияи са добре дошли.

––––––-

Автор: Вито Ангелов

Разпространява се безплатно под лиценз CC-BY-NC-ND

т.е имате пълно право да го споделяте без комерсиални цели и без да го променяте.

Благодаря на всички, които ми помагат в тези интересни времена!

Приятно четене

 Пролетта дойде със своята ярко зелена премяна и обгърна спокойната планина. Клонките, досега изглеждащи гротескно, се обгръщат със своите деца – листата. Малки пъпчици по тях показват, че скоро ще разцъфне всичко наоколо. Птичките се редят по жиците, а котките се отъркват една в друга и си мият хубавите и дълги опашки. Сред тази прелестна картина е и бай Ставри. Запътил се е към старото си тракторче, за да отиде до нивата.

– Ех, че хубав ден и земята трябва да е по изпръхнала след толкова дни слънце – говори си той, загледан в ширещото се ясно небе.

– Ставри, Ставри! – вика женски глас.

– Оу, кажи, жено, че бързам за нивята – провиква се и той.

– Ами обяда си забрави, как тъй ще тръгваш, че и водата. Само забравяш, ако не съм аз… – говори любимата му, приближавайки със старата платнена торбичка.

– Благодаря ти, Невенче, знаеш, че съм си разсеян! – казва и я целува по челото.

С торбата в ръка, усмихнат върви към навеса, където стои старото червено тракторче. Погалва кучето, тичащо по двора, и се провира сред ятото кокошки, които неуморно тичат след скакалци. Пали трактора, ала се чува едно „кх, кх” и го обгръща мирис на газове.

– Приятелю, запали и днес, че имаме много работа, а аз ще те постегна тези дни.

След няколко опита машината забръмчава силно и ритмично, а наоколо се разстила черен дим и за кратко разваля пролетните благоухания. Бай Ставри доволно го тупа по капака и усмихнат тръгва с него на път.

 Къщата му е по-високо от селото и то се вижда в далечината долу. Селцето е сгушено сред диплите на планината, пътят се вие по нейните гънки и минава край Ставревата къща. По същия път нагоре тръгва бай Ставри. Пътят като цяло е само за едно превозно средство, но рядко се използва и от едно. С усмивка на лице мъжът разглежда гората, знаейки всяка трапчинка по пътя. Самият път – камъни и кал – лъкатуши и се извива като дълга змия под обедното слънце, стресната в съня си от някой преминаващ. Листата по дърветата са още мънички, но красят всичко. Някоя животинка пробягва наоколо, стресната от силния шум на трактора и отмине ли, се спотайва пак в своите любими кътчета.

Бай Ставри не бърза – разглежда доволен, радва се на гората и гледа синьото и чисто небе. Сърцето му се отваря, както природата около него и разцъфва с едно леко сияние. По склона понякога машината се закашля тежко и аха-аха да угасне.

– Недей, приятелю, вярно, че много години сме заедно още откак влязох в ТКЗС-то, когато се ожених. Чисто нов те докараха и затова, че съм с булка, като подарък те взех. После, като се промени всичко, те купих и ей на – четиридесет години минаха заедно.

В думите му прелива някакво приятелство и машината бавно поема пак нагоре. В по- усойните места се намира още не разтопен сняг, който напомня за зимата – там, сред скритите завои и многото дървета, скриващи небето.

– Стигнах Равно пòле , каква гледка се ширва от тук. Отляво пропаст – сякаш бездънна и нейде в далечината мъгла, където започва низината, а отдясно гората се разрежда, има просека навътре и близо два-три километра все е равно. Десетина минути и ще съм до нивичките – моята да преора, а и на приятелите, които са поръчали.

До обед хубаво напича и нивите се орат лесно. Земята е рохка като яйце и е благоуханна. Бай Ставри със своя весел нрав и онази стопляща сърцата усмивка, работи внимателно, отпива глътки вода и гледа зорко да не пропусне някое кътче.

– Време е да спра, да си отпочина, да похапна и да се излегна на слънчице.

Речено – сторено. Завършва една от нивите, изключва трактора и след този гръмовен шум – тишина. Само земята разнася наоколо своята песен. Песента на живота вдъхва сили и обич, понася те и забравяш за всичко. В нея се примесват чуруликане, счупената клонка от някое животинче, ромонът на шуртящото поточе нейде наблизо и шумът от крилата на бръмбара голям и летящ наоколо. Песента е омайна и спокойна и сред тази прелест бай Ставри разпъва на тревата едно старо одеяло и носи своята платнена торбичка…

––––

Целият текст може да си го изтеглите в .пдф формат – свободно.

Сладко от черници

Юни е, а как грее слънчицето в гърба на бай Ставри до като хапва от черниците и ръцете и лицето му стават лилави… (скоро ще може да прочетете и самите приключения на бай Ставри).

Черницата е навсякъде из България и освен да се хапне от узрелите им плодове рядко някой се сеща за нещо повече да ги използва. Сега искам да ви предложа лесна рецепта за сладко от черници. Иска се малко желание да си наберете черници и да ги почистите и следва приготвянето им.

Използвам за мерна единица тенджерата, в която се побраха. Тя е 6/7 литра не знам колко точно е, но не мисля, че е от значение. Тенджерата е напълнена до горе с плодовете на черницата добавяте един килограм захар и пасирате. Получава се рядка смес (която може да ползвате и за заливка на някой сладкиш дори и без да е сварена). Слагате я на котлона и се нагласяте за непрекъснато бъркане 40-50 минути. След всичките тези минути имате прекрасно сладко, а ако отделите още време може да го сгъстите още.

При желание да имате зимнина го прибирате в буркани, които е достатъчно да обърнете с капачката надолу още до като е горещо и то се вакумира.

Похапвайте спокойно и с усмивка