Monthly Archives: февруари 2009

Хайку

*
Лотосов цвят
се стели над водата,
огледалото в което се вглеждаш.

––––––––––––––-

*
Върба навела се
капки стичат се
обгърнати с тъга твоите очи.

––––––––––––––-

*
Житни класове
вплитам ги във моите пръсти
това е твоята коса

––––––––––––––-

*
Нежни трели
полегнал в тревата
слушам пролетта.

––––––––––––––-

*
Безкраен дъжд
сапунен вятър
в банята бленувам.

––––––––––––––-

*
Калинка прелита
и кацва на мен
отлита – роза разцъфва.

––––––––––––––-

Незнам дали са правилно написани спрямо хайкуто , но ми харесаха много докато ги писах.

26.02.2009г

Advertisements

Какво искат да чуят…

Не искат да чуят как съм …
Искат да отговоря с добре и пак да се подминем след малкото усмивки и глупави шеги/думи. Нищо сериозно само леко – ей така , радвам се ,че те видях и да … не ме интересува как си просто кажи ,че си добре.
Въпросите свършват до тук , без желание , без подсещане , без , без … мен .
Без глупавите човешки желания , радостта си остава в моите си мечти и ми остава да гледам – глупостта . Заливаща всички и всеки – всичко и навсякъде .
Пазете се тя ще ни овладее и ще продължава да ни тормози – докато умрем.

За това не питайте въпроси за които не желаете отговор – по добре ме подминете … няма да се обидя . Аз си живея в своя измислен свят , където всичко е онова което ми се щеше да виждам и за това не обръщам внимание на тези дребни неща.
А някой ден пак ще се срещнем – сякаш нищо не се е случило и ще си кажем “ – Здравей , ти как си“ ; “ – Добре , благодаря“ ; “ – И какво става“ ; „- Ами всичко е добре“ ; „- Браво и повече късмет и усмивки“ ; „- Благодаря и на теб“ . И всеки си продължава по пътя с пожеланието да се засечем по скоро за повече с идеята ,че това са само думи… просто още думи които някой казва и нищо друго .
Без идеи , без надежди – гледащи напред … в нищото не забелязващи други. Забравящи дори себе си.
Разбира се ,че има тъга в мен – но тя си е в мен не в теб или някой друг , а в мен и там ще си остане.
Няма да притеснявам никой с моите идеи – с моите виждания и без това не се възприемат , но поне мога да кажа какво виждам винаги покрай себе си и какво чувствам – друго не ми остава , не мога да променя никой – дори и не искам , всеки сам трябва да види себе си и да реши греши или не .

Инцидента в банята

Инцидента в банята… ( Развлекателен разказ за небрежни читатели)

Беше късен следобед , неделя – имаше желание за един душ. За кратко , на бързо минимум трийсетина минути. Случи се само още един човек да има в апартамента и гледаше да бъде по тихо извършено действието.Имаше време после да се стъкми за вечерята в която я очакваха подаръци и обещания от приятелят й.Влезе да се къпе , използва душа за тяло и любимия шампоан за косата и тогава се случи. Изчезна фокуса на събитията – ярка светлина се появи . Банята изчезна , а остана един безкраен тунел със светлина. По стоя загледана в нищо то докато не съзря в края на полезрението си една сянка .Обърна се рязко и там се оказа ,че стои човек който я наблюдава внимателно без да примигва . Стоеше и чакаше , тя се огледа и при положение ,че нямаше други реши ,че очаква нещо от нея. Не се решаваше да проговори беше я страх, но това чувство бе някак избледняло … стояха и се наблюдаваха. Реши ,че докато проговори няма се промени нищо.

И затова каза:

– Ами кой сте Вие? – любима реплика на днешната младеж
Не последва отговор , нито дори едно примигване за да покаже ,че има възприемане на репликата.
– Чувате ли ме ? … може би халюцинирам (промълви на себе си) – в същото време изплува спомен от едно събиране и какво халюцинира тогава(но това не щеше си го припомня)!!!
Помисли дали пък не е изпаднал въображаем мъж в нейния поглед (ама такива не си ги представям бе отговора).
-Ехо, тук ли сте?
Мда… май сънувам , но къде бях допреди малко?…
– Здравей , момиче . – Първото казано нещо от него , при което много я стресна . Тъй като се опитваше
да се сети къде беше и какво правеше преди да се появи тази светлина.
– Ъъъ, здрасти Вие кой сте?
– Ами този който пази вратите , може да ми казваш Петър. – Изрече го небрежно , свикнал с този въпрос и изградил правилен подход за отговор.
– Аха , а аз как се появих тук?… Да не си ми направил нещо , да не си ме отвлякъл?…
– Не , ти дойде тук , както всеки друг!
– Аз никъде не бях тръгнала да ходя – нищо , че не си спомням какво правих преди това.
– Ами реших ти поставя въпроса , искаш ли да останеш при нас. – извъртя един лаптопа който седеше до него към нея.
– Мога ти пусна презентация с какво се занимаваме тука?… стига да желаеш де!!!- бутна мишката над презентацията и зачака дали да направи двойното щракане
– А, какво ще правя тука?
– Каквото правят всички други , може да разбереш от презентацията.
А тя не харесваше презентациите напомняха за демо версии или по точно за хубав трейлър на скапан филм.
– Мне ще пропусна. – и се замисли тоя дали нещо не иска от нея или пък и се сваля?…

Минаха няколко минути в мълчание и изчакване , той пак стоеше и не мигаше . Стоеше и чакаше – струваше ,че вечно може да прави това.

– Кажи ми повече ,защо ме питаш искам ли да вляза във вашия клуб? – запита тя.
– Ами може и да те върна пак от къде тръгна. Ако те интересува ?
– Определено искам , току що се сетих ,че в петък ще получа лапТоп и имам мъж който очаквам да ми купи кола , апартамент и разни други дребни неща!!! И да си говоря с приятелки! И да ходя на кафе! Вашия клуб ми се струва скучен ама да не си посмял да пуснеш презентацията ,че ще те сритам там където много ще те боли!!!

Това го накара да се замисли , докато посягаше към мишката с идеята за двойно щракане или едно щракане и Enter или както и по друг начин да можеше.

– Хм , ами при нас няма те караме да работиш с Флаш !!!… и другите неща дето те карат , като Photoshop и Html и разни други такива дето те тормозят. – усмихвайки се и го каза.
– А да си ги нямаме такива аз съм много готина , ти ми правиш некви въртели . Перверзник такъв аз съм малка ,а ти ми се виждаш към четирийсете и не ме оглеждай така ,че ще те сритам. Искам си Photoshop-a искам си Flash и най-много искам Html(от Html се възбуждаше).
-Ами както искаш макар , че презентацията си я биваше то и без това бачкам тук за постоянно реших да си я изпипа и щях ти я пусна на проектора да ми кажеш колко съм задобрял и да знаеш не купуваме лицензиран софтуер тука! Ползваме само OpenOffice.org и Linux чакам Били да ни дойде на гости ама него ще го оставя на долния етаж.
– Помисли си пак , ще си ходиш ли?
– Да каза тя. – категорична и непоколебима!

Събуди се болеше я главата ужасно – разпищя се и изпадна в несвяст.
Събуди се беше в болница – говореха ,че ще я бръснат за да я зашият , разпищя се пак. Стана изскубна системите , докопа се до
машинката и обръсна лекаря на всякъде , докопа една от сестрите и започна и нея. В това време дойде охраната която и пусна ток
с което приключа случката без много фатални последствия.
Събуди се (за кой ли път) беше в болницата с вързани ръце и крака , но косата и не бе пипана – стаята бе много бяла и с дунапрен.
Никой не я тормозеше вече оставиха я да се възстановява без да и причиняват повече шок. След четири дена я пуснаха.
Беше здрава щастлива и вече не се замисляше за глупости , тъй като имаше лапТоп и беше готова да прави нови презентации и
разбира се Htmllllllllllllllllllllllllllllllllll (ох) .

Надявам се този разказ не отличаващ се с нищо от милионите посредствени разкази да Ви е разсеял поне за малко.
Всичко е измислено и съвпадението с реални хора или случки е напълно случайно.
А автора е посредствен и не претендира за качество …

Why is he staring at us?

aliens_at_girl1

?????????????????????????????????????????????????????????????????

???????????????

Време, свобода или пари ми липсват? – Нещо между тях излишно? -Ей го!!!
– Моето обичано, презирано, отричано, намирано и искано и спирано, но все тъй лично ЕГО!
Тъй мъничко и тъй голямо, колкото човека
в джоба се побира само, пък е колкото планета!
Но в грешка май изпаднал пак съм – егото намирам лесно,
обич ще да е от хората или пък друго неизвестно.
Ех… множество пътеки, колко труден е въпроса,
да можех отговора клети само с пръстче да докосна…

Никога не знаеш, от въпросите обсебен си.
Объркан, хаотичен, този свят е, пъстър, цветен, сив.
Човек обречен да се пита все изгубил ли е себе си,
Човек неузнаваем, изграден от ребуси!

erele

%d bloggers like this: