Архиви

Хора! Прогледнете!

Хора! Прогледнете!

Хора! Прогледнете!
Нима забравихте, че вий живейте?
Светът сте вие. А не насаме със „новините“.
Без насилие и толкоз кръв…

Природата ни, моля не сквернете!
И към животните с любов се обърнете.
Ръцете си в земята заровете
и на слънцето се отпуснете.

Приятели добри, животът е във вашите души.
Не давайте го вие за грошове и другите злини.
Пазете се и мигове добри си сътворете.
Споделени чрез прегръдките на приятели добри.

31.01.2015 В.

Сто(100) маймуни

Това е една малка история за разтуха в дългите зимни нощи…

Имало едно време едни Японски учени които нямали какво да правят било малко след втората световна война, а все още не се били появили онези мутации за които мечтае всеки един истински учен. В едни от любимите им градове Хирошима и Нагасаки. За това като всеки един истински учен – почувствали скуката и започнали да се чудят какво да правят?… и умували дни и нощи над тези нерешими проблеми. Умували, умували и продължавали да умуват , защото ги налегнала скуката – не им се ядяло , не им се пило , не им се играело със електричество (защото родителите им ги посъветвали! Защото и политиката и електричеството не се виждало – значи празна работа!) и тъй като били японци и вярно слушали семейните напътствия – решили да не се бъркат в това. И така те продължавали да се чудят и маят какво ВСЪЩНОСТ да правят.
И един ден на един от тази „тайфа“ му се дояло печен картоф , а бил с жена си на един остров и се чудил кой да накара – то той видял няколко маймуни и му хрумнало!!! Ще научи маймуните да пекат картофи стига им с тези банани и листа и други такива , решил да ги по – образова.
Събрала се тази „сбирщина“ от хора с идеи и хъс за обучение. Отишли всички те на острова и без това било след войната и никой не искал да живее в близост до ядрени ями, то те си пуснали един „работен“ отпуск и започнали. Хванали се, опознали се с местните маймуни и започнали да ги учат вече да не ядат така необразовано – само като ръфат непочистени и сурови картофи , а да вкарат малко „човещинка“ в себе си и да вземат да си готвят. И така бавно и полека те започнали да ги учат да си чистят картофите от пръст и пясък и с времето да ги приготвят дори на жара (стъкната от тези мисловни глави) и така не минало много време (1-2 години) и маймуните започнали да се справят все под добре с този новопридобит навик. Учили се усърдно – нали става дума за манджичка и така ставали все по знаещи на този остров.
Не минало много време и хората започнали да забелязват за същия навик на други острови при същия вид маймуна и така навсякъде лека и полека се разпространявало знанието – все повече маймуни го придобили като навик.
Така се стигнало до заключението , че 100 маймуни е критичната маса при която се появява този ефект. Настъпва промяна в КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ на този род.

–––––––––––––––––
Сега да засегна хората – какво се предава по телевизията?… Страх разбира се – нищо повече , нищо по -малко . По 1000 различни начина и то най-нагло в повечето случаи Вие – заплащайки си за тази „услуга“. Да звучи невероятно , но истината е винаги такава. Да обработваш болшинството хора е нужно много малко, караш ги да се СТРАХУВАТ. И?… ами разбира се – ТЕ СЕ СТРАХУВАТ. Затова се използва телевизията – „вълшебната пръчица“ (Holywood) . Всичко е така направено за да се премини критичната маса от „маймуни“ поне в мозъчно отношение , но повечето маймуни са добри по начало за разлика от човешките. ТЕ ОБРАБОТВАТ ХОРАТА И ТЕ СЕ СТРАХУВАТ и предават този страх на всички останало.

И има само един начин за да се промени съзнанието като се усмихвате и радвате, като не се притеснявате! Като Обичате, давате и се раздавате(до колкото можете) и прегръщате. Независимо какво е казал някой за Вас го приемайте за нещо незаинтересуващо Ви и продължете с усмивка напред и ето така всеки един ще затопля някой друг и един ден то ще настъпи промяна. НИЩО НЕ ВИ СТРУВА ОСВЕН ЕДНА УСМИВКА И РАДОСТТА КЪМ ДРУГИТЕ, няма значение те какво мислят за Вас има значение какво Вие мислите за себе си?!? И единственото нещо е ?… че сте ПРЕКРАСНИ, нищо повече, нищо по малко.

ВИЕ СТЕ ЛИЧНОСТ , не фирма и по хартата на човека Вашето име не трябва се изписва с ГЛАВНИ букви – така се изписват само корпорации. ВИЕ нямате никакви задължения към банките , защото парите са просто лист хартия!!! Те нямат покритие със злато – погледнете всяка една банкнота да пише ,че има такова покритие??? Отговора сами ще откриете ! Не подписвайте документи в които Името Ви е изписано с ГЛАВНИ букви.

Неща които съм чел + психологията на 100те маймуни и добавки от Еленко Ангелов и неговата книга.

Автостопа – Hitchhiking и т.н

Има все още хора които използват , чуждата помощ за предвижване от едно място до друго и това не е само в България – това си е в целия свят. В по бедните страни като нашата китна страна се налага дори – защото не рядко липсват финансите за да отидеш на гости на някой свой приятел или нещо друго заради което си тръгнал.

В останалите страни е поддържано това общество от ентусиасти – просто не решили да си вземат своя кола и винаги с идеята и че така могат да стигнат до мястото което искат + преживяванията по пътя.

Лятото разбира се е най – добрия сезон за пътуване по този начин за ходене на море , планина или просто на някъде . Голям процент от хората които пътуват на стоп е точно тогава и за емблематични моменти като July morning , нечий концерт .

Зимата е вече по – проблемно тогава става проблемно ако се наложи да почакаш някой и друг час на стопа , аз самия съм имал такива случаи и не е много приятно , а по лошото е пълната не заинтересованост от страна на каращите. Тука обикновено спират бивши стопаджии (вече с автомобил и понякога доста години изминали от последните им стопове). ТИР-аджиите са също така хората които вземат и разбира се много други тръгнали по работа на някъде. Неделя не е ден в който се препоръчва да се хваща стопа ако имаш избор разбира се , ако ли нямаш рано сутрин е хубаво да започне пътуването защото не се знае кога ще те вземи някой. Може и веднага , но това не става винаги.

За автостопа ако си песимист не го пробвай – ще се отчаеш :) иначе няма нищо лошо в него – макар да съм чувал срам ме е или как да застана там? …. това са неща които не са от значение ако искаш да пробваш или ако си пътуваш така по редовно.

Културното ниво на цялата ни малка общност е лесно да се забележи когато си на стопа – виждал съм „среден пръст“ отправен към мен , присмех и други начини по които се показва простотията на еснафското ни бедно общество (това си е лично мое мнение) , разбира се има и готини хора с които си приказваш без проблем за всякакви теми и си прекарваш добре докато пътуваш.

Не винаги можеш да стигнеш от А до Г подминавайки всички междини точки(градове) . Директния стоп е най – хубавото нещо в стопирането , но не винаги е възможно . Може да спреш на 2-3 , че дори и повече места . Зависи от пътищата които ползваш – колко са натоварени и от къде за къде пътуваш – магистралите и главните пътища са предпочитани!!!

Няколко полезни места из интернет:

http://en.hitchwiki.org

http://www.hitchbase.com

http://www.couchsurfing.com

http://bulgarian.hospitalityclub.org

Уикипедия относно стопа по целия свят

И тука би било добре да се направи така , уви не ми се вижда нещо в близко бъдеще да има някакво развитие.

Pictures: Hitchwiki.org

Music: Turbulence – Notorious The Album [2006] [Reggae]

П.п: На път е писано по време на едно такова връщане към своя дом на стоп – информацита е от създателката му :)

%d bloggers like this: