Архиви

Измислих го с очите си

измислих го с очите си

Измислих го с очите си,
светът пред мен бавно се откри.
Как рано сутринта с първите лъчи
създадох моите мечти.

Измислих го с очите си,
светлината бавно го разкри
и показаха се цъфнали дървета
и мокри птички със пеещи души.

Измислих го с очите си,
това е ден безкраен, отчетлив,
където хората се учат
да казват само истини…

10.03.2016 с благодарности към Ангелите


10 години стават откакто се създаде тази страница и минаха толкова неусетно. Благодаря на всички които са спрели за миг в своето ежедневие и са намерили поне малко спокойствие с мен.

Advertisements

От тук от там

satvorenie

През дните ми странни,
империи рухват.
Възпламенени от сърцата ни страстни.
Превърнати в дим, покрити с тинтява.

Поглеждал назад към тези отломки.
Уроците живи, изпълнени с моите чувства.
Колко старание и накрая разруха.
Промени, промени и вечна промяна.

Сега съм тук и сега.
Аз знам, че това е нова премяна.
Нов скок и ново начало,
изпълнено със слънце и мечти.

12.02.15 В.

Самодивско хоро

хоро-самодиви

Български моми прекрасни
изпълнени с любов и светлина
как на хоро са се понесли
и пеят песента.

Шивиците на белите им ризи
показват чистото сърце.
Ръцете работливи събрани в кръг
след жътвата им днес.

Как подскачат тез крачета
момите понесли се като враните коне.
И ден и нощ се сливат
във луната разперили криле.

Най-красивата шевица заплела
е мома красива с коси- криле
понесла своята душа – небе.

Любовта

the-missing-girl

Тя под греещи слънца,
развяла косите си от бриза.
Шепти море и сън далечен.
Шепти сърце и храм извечен.

Тъй крайни ми се струват дните
изпълнени изцяло само с мен,
когато без теб ще е и този ден.
Краен като последна спирка.

Развеяла коси и снага тъй ефирна.
Душа изпълнена с любов,
а дните изпълваща ги ти.
Гласът ти – чучулига, а с очи на звяр.

Речта край огъня далечен
в Кара дере сякаш е отнесен.
Знам в един чудесен ден
с венче в косата ще пристанеш ти.

25.09.13

Надлъж и не веднъж под небето скитам

under-sky

Попътен вятър,
благодатен дъжд,
ширналото се небе надлъж,
полегнал в полето не веднъж.

Щурчета свирят,
птички пеят,
услажда се душата,
тъй прекрасно и не веднъж…

––

Вито А.

%d bloggers like this: