Архиви

На Слънчицето му се спи

На Слънчицето му се спи.
В облаци се сгушило, уви.
А нали е слънчице и рано …
много рано трябва то да става.

Сега подготвя своита колесница.
Слага в ней запаси с лютеница.
Прави палачинки то без ред.
И ги маже с конфитюр подред.

Ах, как още му се спи.
Още пет минути би си полежало.
Но отваря своите очички,
защото някой трябва да буди другите…
… нали!?!

09.05.2010

Път

Жерав лети в далечината.
Хора спорят що е Земята,
а аз се чудя кръгла ли е или не.

Мечтая и се питам коя посока ще е вярна…
И има ли път напред.
Да, всичко се мержелей в „Незная“.

И ако намеря път къде ли ще ме отведе.
Край кой бряг ще ме застигнат …
ветровете що водят към без края.

16.04.2010

Мечтите ти заровени всред пясъка

Мечтите ти заровени всред пясъка,
там където лятото ги ти гради.
Онези тайни сънища от които
с усмивка будиш се .

Всички дребнички неща що разсмиват те.
Дружките които свикнала по бузките да щипваш.
И веселите птици с които си говориш,
когато си сама. Загледана в облаци далечни.

Толкова много неща за които да си разговаряме
в следващите хиляда и един дни…

26.03.2010

С Усмивка, Любов и Вяра

По пътя летели три момичета засмени.
Първото се казвало Усмивка.
Второто наричали Любов,
а най – свенливата от тях е Вяра.

И щом се трите съберели
настъпвала пролетта с мигове блажени.
Разцъфвали цветята,
политвали врабчета в небесата.

Деца щастливо на двора
с котките щурели.Въобще,
потръпвали клонките дървесни
и от радост се разпъпвали …
от Слънцето огрени.

Кога Усмивка те погледне
и надежда в теб запърха.
А Любов, сърцето ти разтапя.
Докато Вяра все с нови сили те дарява.

Да бъде Светлина… и вечна радостта голяма.

19.03.2010 г.

Мартенско

Червена нишка сила да ти дава
бяла за да раздаваш светлина – наслада.
Птички в главата ти да пеят.
С милувки вятъра да те дарява.
С благост всеки късмет да подарява.
Успех и здраве неотлъчно да те следват.

%d bloggers like this: