Category Archives: стихове

Измислих го с очите си

измислих го с очите си

Измислих го с очите си,
светът пред мен бавно се откри.
Как рано сутринта с първите лъчи
създадох моите мечти.

Измислих го с очите си,
светлината бавно го разкри
и показаха се цъфнали дървета
и мокри птички със пеещи души.

Измислих го с очите си,
това е ден безкраен, отчетлив,
където хората се учат
да казват само истини…

10.03.2016 с благодарности към Ангелите


10 години стават откакто се създаде тази страница и минаха толкова неусетно. Благодаря на всички които са спрели за миг в своето ежедневие и са намерили поне малко спокойствие с мен.

Леко зимно настроение

sun_day_winter

Във слънчев ден
от вятъра понесен.
Студа смразява ми ръцете,
усмихнат – чувствам се отнесен.

Целувка чувствам от скрежта,
понесена снежинка над леда.
Прегръщам преспата голяма
и усмивка на лицето ми изгрява.

Куче свито на кълбо
грее се на слънцето само
поглежда с просешка усмивка,
а в сърцето благославям го с въздишка.

20,01,2016 г.
––-

Отдавна не съм писал тук за това искам да ви пожелая прекрасна нова година :)

От тук от там

satvorenie

През дните ми странни,
империи рухват.
Възпламенени от сърцата ни страстни.
Превърнати в дим, покрити с тинтява.

Поглеждал назад към тези отломки.
Уроците живи, изпълнени с моите чувства.
Колко старание и накрая разруха.
Промени, промени и вечна промяна.

Сега съм тук и сега.
Аз знам, че това е нова премяна.
Нов скок и ново начало,
изпълнено със слънце и мечти.

12.02.15 В.

Хора! Прогледнете!

Хора! Прогледнете!

Хора! Прогледнете!
Нима забравихте, че вий живейте?
Светът сте вие. А не насаме със „новините“.
Без насилие и толкоз кръв…

Природата ни, моля не сквернете!
И към животните с любов се обърнете.
Ръцете си в земята заровете
и на слънцето се отпуснете.

Приятели добри, животът е във вашите души.
Не давайте го вие за грошове и другите злини.
Пазете се и мигове добри си сътворете.
Споделени чрез прегръдките на приятели добри.

31.01.2015 В.

Самодивско хоро

хоро-самодиви

Български моми прекрасни
изпълнени с любов и светлина
как на хоро са се понесли
и пеят песента.

Шивиците на белите им ризи
показват чистото сърце.
Ръцете работливи събрани в кръг
след жътвата им днес.

Как подскачат тез крачета
момите понесли се като враните коне.
И ден и нощ се сливат
във луната разперили криле.

Най-красивата шевица заплела
е мома красива с коси- криле
понесла своята душа – небе.

%d bloggers like this: