Category Archives: природа

Август и блаженствата през този хубав месец

Avgust_mesec

Август месец е време да си сред природата и нейните дарове да се шириш из нея да усещаш слънцето и да слушаш щурците вечер. През този месец може да се спи под откритото небе и да се гледат звездите, да празнуваш рождени дни и да береш от плодовете.

За повечето хора август е морето или някъде надалече, но за мен в тези прекрасни дни морето никога не ме е привличало, но в последните години гледката на плодородната земя е нещо извънредно красиво в очите ми. Особено момента с приготвянето на някоя домашна вкусотийка за зимата.

Августско време

Зеленината и плодовете скрити в нея примамват всеки път като ги погледни човек. Само чакат да протегнем ръце и да ги откъснем. А, колко много плодове си окапват, защото няма кой да ги обере това наистина е нещо неприятно. Хората забравиха, че плода се бере, а не идва от магазина…

Сладкото е любимото ми лакомство :) и мога да се радвам, че имам три вида – ябълки, праскови и къпини и някой смесени. Като част от него си е направено в медна тава на огъня и тогава е изключително вкусно.

Билките, сушените чушки и бамята не бяха забравени :).

И накрая заека дето тича на някъде…

Белият заек

Advertisements

По залез слънце

zalez-v-nivqta

Спомням си, когато бях малък на село как помръкваше. Бавно и неусетно затихвайки денят с изчезващото слънце. Нещо неописуемо. Винаги излизах отвън да гледам залеза на пейката до къщата, а тя беше и в края на селото и тишината си беше пълна и упойваща. В дните с кокошките, които още не се бяха прибрали си носех по малко жито и им го подхвърлях за да ме наобиколят и заговорят на техният си език. Понякога пускахме кучето и бях по ливадата с него, но не си  представяйте равна,а наклонена с нещо като дере през средата, и което прескачах за да видя колко голям скок ще се получи.Телевизора на село беше най-безинтересното нещо за мен и ако чуех, че е пуснат за новини тръгвах да обикалям наоколо или отивах в градината, за да видя дръвчетата дали са дали плод и разбира се да го пробвам, на другото ми село обикновено заспивах с „Хоризонт“ или с разказите на дядо ми, който на младини е обикалял страната и явно това вдъхнови и мен и не само страната ни стана мястото за обиколки, а и много други страни. Да неговите разкази бяха като мехлем след мрънкането на баба ми. За жътвата и какви щуротии са им хрумвали, за това как е бил готвач, касапин, комбайнер, тракторист, радист и какво ли още не на него си му идеше отръки всичко, с което се захване. Да историите му седнали на масата със сипаната чурбица и как си реже на ситно люто чушле и приключвайки се пресещаше за нещо и разказите започваха, а в горещите дни стояхме на вън край масата и слушахме щурците.

Имаше моменти с дядо ми да ходим за гъби, за дърва или да косим трева, лозето и какво ли още не, тогава вземахме торби с нещо за обяд и тръгвахме рано сутрин с магарето на там където беше работата. Верният помощник на дядото се явявах аз дори много ми харесваше да карам магарето и особено ако отивахме към някое познато място не ми трябваше и дядовите напътствия. Обичах да ходя в горите, тогава събирахме дърва или клони с някаква подходяща за животните шума. Там само дядо ми знаеше на къде водят пътищата отъпкани от тракторите. Времето ми минаваше в питане за нещата около нас и след това в слушане на някоя интересна история. Разнообразявах си като гонех бръмбарите и много се радвах като видя някой рогач или друга такъв голям бръмбар. Денят се търкулваше и на обед посядахме и хапвахме с желание от манджите и след това до като дядо се отпускаше за час-два на тревата аз си играех наоколо поне винаги имаше какво да си измисля с някое камъче или клонките наоколо. После дядо се събуждаше и продължавахме спокойно работата си без викане или бързане, а бавно и спокойно. Такъв беше неговия ритъм така и аз го обичах като най-добрият човек, който съм срещал до последният му залез.

И сега залязва слънцето на вън е все още топло и спокойно, а в такива моменти спомените идват и нашепват за дните отминали.

Проблясват тревитес последни лъчи
от Слънцето блеснали
тъй здраво извезани.

Бръмбари бавно
в тревата разлитат се
вечерта приканва ги
вечерта – увлича ги.

Мравки последни
към мравуняка стичат се
помъкнали зрънца
с малини обкичват се

Синевата бледнее
тревата надвесва се
птички припяват,
а за сън земята стъкмява се.

Алкохолът – масовия убиец на 20ти/21я век

пиянството повод за шеги

За Русия се говорят много неща, но пиянството е основно за което се сещат хората, когато стане дума за руснак. Филмът, който имате възможност показва истината зад тъй нареченото пиянство в тази необятна страна. Страна сега превърнала се в пиянска след въвеждането на пиянството като част от плановата икономика. Страна, която до 50те години на миналия век водеща се като една от най- трезвите.
Всички митове, че в Русия пиенето е национална страст се доказват като една проста измислица. Алкохолните питиета забранени до преди 50те години биват използвани за добиване на пари от населението с т.н „пиянски пари“.

Изследванията доказват, че алкохолът независимо в какво количество довеждат първо до увреждане на мозъка, яйцеклетките и сперматозоидите. В което се появяват много деца с увреждания заради проблемите на своите родители. Много деца са отритнати от собствените си родители заради неспособността им да мислят за тези на които са дарили живот. Един омагьосан кръг, който уврежда всяка една страна допуснала пиянството да е водещо в живота – голямото потребление на алкохол (който е дори некачествен) в страната ни носи същите последици.
Много родители се оплакват, че децата им са неадекватни. Не задържат вниманието си и т.н, а замисляли ли сте скъпи родители дали от вашите навици не страдат децата ВИ? Да сте ги увредили много преди да ги заченете! 

И тези митове, че по чаша това или онова са изцяло заблуда!

Изгледайте филмът нищо, че е на руски той е на правен лесен за разбиране и изпълнен с факти. Дори и да не разбирате руският език ще го разберете.

Forks over knives

Петър Димков – светъл ум помогнал на хиляди хора през своя живот

„Един вирус на два крака, който опитва да ръководи тази, която го е създала“

Добрия по своя път среща спънки, а лошия се търкаля надолу и за това не му се вижда, че има проблеми.

Опасна алчност – ZDF филм за добива на шистов газ в Германия и проблемите от него! Изказване на Джош Фокс и клип за протеста от 14.01.2012.

водата ни

Опасен чар се явява добива на този газ. Политиците изкушени от милиони, хората заплашени от глад и смърт заради унищожаването на най-важното за тях водата. Години наред в политиката се практикува принципа, който плати негови сме и всяка година се убеждавам, че стават все по добри за да изкарат някой лев в повече заради своята алчност.
Любовта ви към човека господа министри е явно как по бързо да го отровите искам да Ви поднеса една чаша с вода извадена от някои подземен кладенец в Америка примерно от щата Пенсилвания, която преди това е изпробвана как гори и да Ви я дам да пиете. Дали ще ми откажите?
Може би тези ми думи Би убиждат щом поставям вашата честност… Някога разбира ли ли сте думичката морал?

Благодаря Ви, че се грижите за страната, която Ви е хранила и дано спите спокойни всяка вечер.

П.п Не мисля, че 75% са съгласни с нещо, което се доказва, че не е никак безопасно. По малко манипулации ако обичате…

Документалния филм – Опасна алчност на германската телевизия ZDF

Така поздравява американците режисьора и носител на наградата Емми за филма „Газланд“ Джош Фокс.

Вижте видеото от 39-тата секунда. Къде е протеста? Олбани, 23.01.2012, митинг против шистовия газ

След време, както е предсказано ние ще сме тези, които ще поемат духовното лидерство в един по-добър свят. Преди 12 века печенеги в крумовия Саракт са се биели по гърдите и са викали „българи сме“. Преди 20 години Васко Кръпката пееше „искам да съм негър в щата алабама“. Днес протестиращи в САЩ се поздравяват на „българи“, като символ за будни хора.

А какво ли ще бъде утре? Дали няма хората по света да се поздравяват с „добро утро, българи“. Когато Кана, от бога владетел е коронясан в първата държава на духа. Тук, в свещена България.

Last week, Bulgaria announced a total ban on fracking. The ban covers the whole nation and it is permanent and unlimited. Permits to frack, held by Chevron, have been revoked. Bulgaria has abolished fracking. The Bulgarians are fracking abolitionists.

How did they do that?

The Bulgarians marched in the streets of twelve cities. The Bulgarians blew whistles and banged on drums and played fight songs on bagpipes. The Bulgarians employed giant, winged stilt-walkers, edgy street theater, and very cool public service announcements.

And when their parliament said, “Okay, fine, here’s a temporary moratorium, the
Bulgarian people said, “Not good enough! We’ll settle for nothing short of abolition,”
and they marched in the streets again until their parliament voted 166 to 6 for permanent ban.

So, New York, are we meeker than the Bulgarians?

Протестът на 14 ти януари –

Така поздравява американците режисьора и носител на наградата Емми за филма „Газланд“ Джош Фокс.

Вижте видеото от 39-тата секунда. Къде е протеста? Олбани, 23.01.2012, митинг против шистовия газ

След време, както е предсказано ние ще сме тези, които ще поемат духовното лидерство в един по-добър свят. Преди 12 века печенеги в крумовия Саракт са се биели по гърдите и са викали „българи сме“. Преди 20 години Васко Кръпката пееше „искам да съм негър в щата алабама“. Днес протестиращи в САЩ се поздравяват на „българи“, като символ за будни хора.

А какво ли ще бъде утре? Дали няма хората по света да се поздравяват с „добро утро, българи“. Когато Кана, от бога владетел е коронясан в първата държава на духа. Тук, в свещена България.

Last week, Bulgaria announced a total ban on fracking. The ban covers the whole nation and it is permanent and unlimited. Permits to frack, held by Chevron, have been revoked. Bulgaria has abolished fracking. The Bulgarians are fracking abolitionists.

How did they do that?

The Bulgarians marched in the streets of twelve cities. The Bulgarians blew whistles and banged on drums and played fight songs on bagpipes. The Bulgarians employed giant, winged stilt-walkers, edgy street theater, and very cool public service announcements.

And when their parliament said, “Okay, fine, here’s a temporary moratorium, the
Bulgarian people said, “Not good enough! We’ll settle for nothing short of abolition,”
and they marched in the streets again until their parliament voted 166 to 6 for permanent ban.

So, New York, are we meeker than the Bulgarians?

Пътувам

Малко от последните месеци. След като се върнах от канарите имах два месеца в България (април и малко от май). Приятни разходки из Пловдив с колела, разходки из В. Търново. Мечти, страхове и какво ли още не бушуваха в мен . Ходих на свадба в Чехия където си прекарах десет прекрасни дни на гости. Юни се оказа хубав за Франция , където пробвах различни френски сирена , багети и масло освен това почистихме една буренясала градина в която и живях през половината време. Последва пътуване през Испания която я прекосихме със зор първото ми лечебно гладуване от 18 дни докато пътувахме и в началото на престоя в северна Португалия. Португалия се оказа доста студена през Юли особено в северната и част минахме под дъгите , бродихме сред планинитеи последва спускане до океана. За плуване само веднъж помислих и се отказах на 2рия метър замръзнаха ми краката имаше силен вятър които носеше пясъка и усещането беше за непрекъснато боцкане на иглички. Хората които стояха по плажовете зариваха чадъри правеха барикади за да могат да изпитат малко удоволствие от плажа. Видя ми се безмислено. Последва безметежност в Лисабон за две седмици и една близо до границата с Испания в онези полупустини области където по обет няма живот и всичко спира да мърда. Последваха 3 седмици във Франция в едно китно селце където рядко се чува нещо друго от шума на животните и камбаната. Толкова приятно и спокойно мислех си да изкарам повече време , но … нещата не винаги са според моите планове. Затова стигнах в Трансилвания опитвайки се да открия истината за себе си и другите и се оказах до лобното място на Дракула които си показа зъбите. Разходих се из планините влязох в една солна мина и се топнах в соленото езеро. Ето и малко снимки … :) Усмивки и до скоро на всички.

П.п Сандвичите :)

Резен домати
Пържена тиквичка
Пушен кашкавал
Масло
Ръжен хляб(с ядки)

Приятно хапване

22.09.11

%d bloggers like this: