Category Archives: женички

Всичко от душата , всичко за жената :) .

За жените

Както една приятелка каза „Мъжете ми са страст“ . И аз се замислих и реших , че и за мен – спрямо жените е така . Просто се възхищавам на женската красота и ум . А особено , когато се съчетаят тогава просто оставам захласнат . Да има красиви има и умни , но двете неща ако са в едно лице … и ако е малко по духовно насочена жената /това не са много според мен/ , материализъм винаги има – всеки яде , облича се , но не ми допада идеята за хабене на всичката енергия в това колко пари имаш. Както четох наскоро в жената винаги е заложено поне малко от това , за да е подсигурено отглеждането на евентуалното дете.
Няма нищо по хубаво от една умна жена , да разговаряш без значение от темата . В търсенето на решение на проблемите да се говори – все пак в две съзнания се ражда различен подход . От време на време може и конструктивна критика , никой не е безупречен.
Единение не само на телата , а и на душите – и света става не толкова труден . Много хора страдат от самотата . А това да знаеш , че някой ще те подкрепи в трудните моменти , това споделяне – спасение .
За жените и красивите и умните .

23.03.2007

beauty.jpg
Picture : http://www.stumboeck.com

New geisha

new-geisha-1.jpg

This picture is so amazing to me. Look her eyes.

new-geisha-2.jpg

new-geisha-3.jpg

new-geisha-4.jpg

The author

Когато статуята оживя

woman_statue.jpg Тя влезе в работилницата, стъпи върху нещо меко. Наведе се и вдигна лененото покривало. Бързо просветляваше и рязко очертаният четириъгълник на пиедестала, от който с безшумни ултразвукови ножове бе отрязана статуята, се белееше в средата. Девойката бавно се изкачи върху него. Това ще бъде нейното място. Място на вещ. През цялото утро, целия ден и цялата вечер тя ще бъде мъртва, неподвижна вещ. Само през нощта безшумно ще излиза в градината да си откъсне няколко плода и да гребне от кладенеца шепа ледена вода.
Стана още по-светло. Сигурно слънцето бе осветило върховете на близките планини. По улицата, зад каменната стена, някой пронизително завика на непонятен, чужд език. Трябваше да бърза.
Тя се заметна с покривалото, лекичко извърна глава – както стоеше статуята. И с цялото си тяло почувствува, че е свикнала с тази поза – та нали точно тъй бе стояла пред онези, с които се бе разделила завинаги. Ще и бъде лесно да стои така. Само че под плътното покривало е задушно. Сега трябва да застане неподвижно и да диша както само логитаните умеят да дишат – без да трепне нито един мускул. И топлината. Да изгуби човешката топлина, да стане ледена като нощен камък – и това го умеят единствено логитаните. Но трябва да успее, преди той да се върне, преди да я докосне.
В къщичката се хлопна врата. Девойката замря. Сега той ще мине край нея и ще излезе на улицата, ще тръгне към морето. Жалко само, че не може да го види…
Но днес той не тръгна към морето. Тя не очакваше, не искаше това да се случи толкова бързо, но въпреки волята и стъпките стремително се втурнаха в работилницата, неудържимите ръце с такава сила смъкнаха от нея покривалото, че тя едва устоя да не се залюлее, и горещите човешки устни се притиснаха до нозете и – там, където на още топлия глезен се кръстосваха ремъчетата на сандалите.
Край, разбра тя. Не успя, не искаше толкова бързо. А сега той ще разбере лъжата и, ще усети топлината на тялото и….
…Невъзможно бе да не усети. Той се отдръпна, скочи на крака. Край. Не успя да стане за него дори вещ, мъртва вещ.
Тя въздъхна тихичко и виновно, направи крачка напред и слезе от мраморния си пиедестал.

/из „Планетата, която с нищо не можеше да бъде полезна“ от Олга Ларионова – Библиотека галактика/

Монолог в чувства

Ти си много красиво момиче. Една страхотна усмивка се показа леко свенливо. Е истина си е . Пак същата усмивка която толкова харесвам. Знам колко рядко я виждам и всеки път е толкова … ослепителна. Радвам се, макар заради вечните обстоятелства все рядко се виждаме. А ми се щеше да не е така, да сме си всеки ден заедно , но … хм да.

Може би няма да се видим цял месец , пак заради същите тези обстоятелства , не знам може би така е по – добре . Да решиш дали искаш и ти всичко това и да знам , че си сигурна. А никога не знае човек какво го очаква и какво може да се случи за това време , може да намериш нещо по – добро. Хората винаги търсят и бродят по света за това нещо което да е по добро за тях.

А избора е по – доброто от недомлъвките и скритите неща.

Пътуване

Сутрешния влак пристигна във Варна в 11 с леко закъснение – не му се сърдя .
Имах среща малко по – късно с едно страхотно момиче.
С най – хубавата усмивка :) . Как да не го кажа , за всеки има човек с такава усмивка. За да не се чудя какво да правя успях да пусна едно стихче междувременно , после последваха много приятни часове . Разкарвахме се , пихме биричка слушахме страхотна музика. Е или поне за мен музиката беше перфектна , на нея явно не и допаднаха някои неща най – вече Plastic – Bo :) . След това пак малко се разкарвахме и отново в любимото заведение.
Аз, както винаги финансите не са вред и се приютих в един интернет клуб.

%d блогъра харесват това: