Любовта

Тя под греещи слънца,
развяла косите си от бриза.
Шепти море и сън далечен.
Шепти сърце и храм извечен.

Тъй крайни ми се струват дните
изпълнени изцяло само с мен,
когато без теб ще е и този ден.
Краен като последна спирка.

Развеяла коси и снага тъй ефирна.
Душа изпълнена с любов,
а дните изпълваща ги ти.
Гласът ти – чучулига, а с очи на звяр.

Речта край огъня далечен
в Кара дере сякаш е отнесен.
Знам в един чудесен ден
с венче в косата ще пристанеш ти.

25.09.13

Advertisements