Любовта
Тя под греещи слънца,
развяла косите си от бриза.
Шепти море и сън далечен.
Шепти сърце и храм извечен.
Тъй крайни ми се струват дните
изпълнени изцяло само с мен,
когато без теб ще е и този ден.
Краен като последна спирка.
Развеяла коси и снага тъй ефирна.
Душа изпълнена с любов,
а дните изпълваща ги ти.
Гласът ти – чучулига, а с очи на звяр.
Речта край огъня далечен
в Кара дере сякаш е отнесен.
Знам в един чудесен ден
с венче в косата ще пристанеш ти.
25.09.13
Advertisements
Posted on 04/10/2013, in живот, красота, стихове and tagged любовта, моите мисли, прекрасни дни, стихове. Bookmark the permalink. Вашият коментар.
Вашият коментар
Comments 0