Докато се не усмихнеш на нощта
А щом дойде вечерта
излизаш под лунна светлина
усмихваш се на настъпилия мрак
и…
и Слънцето изгрява пак!
Не, това не е съня
сънят ти бързокрил
това усмивка е една
обгръщаща ни с радостта.
И идва време за закуска
и наполовина срязваш вкусна круша…
Advertisements
Posted on 09/01/2012, in мисли, моите and tagged изгрев, круша, моите мисли, радостта, слънце, сън, усмивка. Bookmark the permalink. Вашият коментар.
Вашият коментар
Comments 0