Толкоз много…


Толкоз много жени ли те лъгаха,
че не вярваш във мойта любов?
Върху старото земно кълбо
в своя път, не чак толкова дълъг пък,
само мъка ли срещал си ти,
че са тъй тъжни твоите песни?
А пък аз имам толкоз мечти!
До една и наивни, и весели!
На! Вземи си! Вземи! От сърце
мойта радост със тебе споделям!
Дай си шепите! Дай две ръце!
Ала моята радост къде ли е?
Твойта мъка кога ме превзе?
И къде са мечтите ми весели,
та сърцето опразнено зей
и почерня скръб моите песни?…
Върху тъжното земно кълбо
и за нас има щастие, има —
лятно кътче сред най-люта зима!
Само вярвай във мойта любов!

Надежда Захариева

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 15/11/2010, in мисли and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: