Отвъд , по пътя


Почти изгубен, почти обречен,
там сред откритите дебри.
Почти изгубен, почти обречен,
в кръгът от безкрайните въртележки.

Защо?… за пореден път – аз пиша.
Този кратък и безкраен въпрос.
Защо?… ти ме подминаваш,
когато те попитам за посоката неясна!

Безкраен ли е пътя ни , каменен ?
Нагазили понякога в блата на отчаяния.
Потърсили утеха по свежите поляни.
И понякога със трънен венец в сърцата.

Утихват страшни бури,
а ний излизаме изпод корени стари,
протегнали лица за слънчева милувка.
Като всеки слънчоглед се борим за нечие сияние.

И може би денят последен най – чакаме.
Къде с надежди и утеха.
Къде със страх сковал ни,
а всичко друго го правим просто мимолетно.

28.04.08 г.

Advertisements

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 10/05/2008, in мисли. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: