На дядо ми


И лошите дни идват.
И лицата познати изчезват.
Само късчета спомени
и някоя престаряла снимка остава.

Телата в земята погребваме,
душите над нас се издигат.
И ние с нещо си ги спомняме.
С нещо останало в нас от деца.

Бомбето голямо и вечна усмивка.
Работилница малка и стърготини навред.
С бира поседнали край някоя маса.
И разказващ за отминали дни.

Историите негови нямаха край.
Винаги завземащи моито внимание.
Винаги правещ нещо.
И чакащ вечерта да дойде.

Рошавите му коси , брадата забравена.
Старите работни дрехи.
Бастунчето в ръка и
понякога със скрита тъга.

Почивай в мир – далече от трудния свят.
Почивай след всички неуморни години.
И дано повече носят спомена за теб
в сърцата и душите.

Това е в помен на дядо ми който почина на 18.03 – който от малък ме е разсмивал и учил за някой неща
Лека му пръст.

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 20/03/2008, in Всекидневие. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: