Престъпления и наказания – Достоевски


Не, не! Нея бог ще я защити, бог! … – повтаряше тя, без да се помни.

– Та може би изобщо не съществува господ – с някакво злорадство дори отговори Разколников, засмя се п я погледна.

Лицето на Соня изведнъж страшно се измени: по него преминаха спазми. Тя го погледна с неописуем укор, поиска да каже нещо, но не можа да изговори нито дума и само изведнъж горчиво-горчиво зарида, закрила лицето си с ръце.

– Вие казвате, че Катерина Ивановна полудява; вие самата полудявате – каза той след известно мълчание.

Минаха около пет минути. Той все ходеше напред назад, като мълчеше и не я поглеждаше. Най-после се приближи към нея; очите му блестяха. Той я хвана с две ръце за раменете и я погледна права в разплаканото лице, Погледът му беше сух, възбуден, остър, устните му силно потреперваха … Изведнъж той бързо се наведе целият и като се отпусна на пода, целуна крака и. Соня в ужас се отдръпна от него като от луд. И наистина той гледаше съвсем като луд.

– Какво правите, какво правите! Пред мене! – шепнеше тя пребледняла и сърцето и изведнъж мъчително се сви.

Той веднага стана.

– Аз не на тебе се поклоних, на цялото човешко страдание се поклоних – някак диво произнесе той и отиде при прозореца. – Слушай – добави той, като се върна при нея след минута, – аз одеве казах на един, който ме обиди, че той не струва колкото малкото ти пръстче … и че днес направих чест на сестра си, като я сложих да седне до тебе. .

– Ах, какво сте му казали! И в нейно присъствие? Изплашено извика Соня. – Да седи до мене! Чест! Та аз съм … безчестна, аз съм голяма, голяма грешница! Ах, какво сте казали!

– Не за безчестието и греха ти казах това за тебе, а за великото ти страдание. А че ти си грешница, това е така добави той почти възторжено, – и най-много си грешница затова, че напразно си се умъртвила и предала. И това ако не е ужас … Как да не е ужас, че живееш в тази кал, която така ненавиждаш и в същото време сама знаеш (трябва само да разтвориш очи) , че с това никому не помагаш и никого от НИЩО не спасяваш! Но кажи ми най -после изговори той почти в изстъпление, – как такъв позор и такава низост могат да съществуват у тебе наред с други, противоположни и свети чувства? Та би било по-справедливо, хиляда пъти по разумно направо да се хвърлиш във водата и изведнъж да сложиш край на всичко!

– А с тях какво ще стане? – тихо попита Соня, като ГО погледна страдалчески, но същевременно сякаш съвсем не се учуди на предложението му. Разколников я погледна особено.

Той прочете всичко в един-единствен неин поглед.

Значи, наистина самата тя вече беше мислила за това. Може би много пъти и сериозно беше обмисляла в отчаяние как отведнъж да сложи край, и то така сериозно, че сега почти не се учуди на предложението му. Даже жестокостта на думите му не забеляза (смисъла на укорите му и особено това как той гледа на нейния позор, тя, естествено, също не забеляза и той видя това). Но той напълно разбра как чудовищно болезнено бе я мъчила, и то отдавна вече, мисълта за нейното безчестно и позорно положение. Но какво, какво е могло, мислеше той, досега да я възпира изведнъж да сложи край? И едва сега разбра напълно какво значеха за нея тези нещасттни малки деца-сирачета и тази полупобъркана Катерина Ивановна, с нейната туберкулоза и удряне на главата в стената.

Но въпреки това на него все пак не му беше ЯСНО че Соня със своя характер и с възпитанието, което тя все пак беше получила, в никакъв случай не можеше да продължава така. Все пак за него оставаше въпросът: защо тя така прекалено дълго е могла да остане в такова положение и не е полудяла, щом не е имала сили да се хвърли във водата? Разбира се, той виждаше, че положението на Соня е случайно явление в обществото, макар, за съжаление, далеч не единично и не изключително. Но именно тази случайност, това, че тя имаше известно образование, и целият 11 предшествуващ живот можеха като че ли да я убият веднага, още при първата крачка по този отвратителен път. Но какво я крепеше? Та нали не развратът? Целият този позор очевидно се беше докоснал до нея само механично.

Цялата книга поставя страшно много въпроси и идеи , но това специално отделих .

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 17/03/2008, in живот. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: