Когато статуята оживя


woman_statue.jpg Тя влезе в работилницата, стъпи върху нещо меко. Наведе се и вдигна лененото покривало. Бързо просветляваше и рязко очертаният четириъгълник на пиедестала, от който с безшумни ултразвукови ножове бе отрязана статуята, се белееше в средата. Девойката бавно се изкачи върху него. Това ще бъде нейното място. Място на вещ. През цялото утро, целия ден и цялата вечер тя ще бъде мъртва, неподвижна вещ. Само през нощта безшумно ще излиза в градината да си откъсне няколко плода и да гребне от кладенеца шепа ледена вода.
Стана още по-светло. Сигурно слънцето бе осветило върховете на близките планини. По улицата, зад каменната стена, някой пронизително завика на непонятен, чужд език. Трябваше да бърза.
Тя се заметна с покривалото, лекичко извърна глава – както стоеше статуята. И с цялото си тяло почувствува, че е свикнала с тази поза – та нали точно тъй бе стояла пред онези, с които се бе разделила завинаги. Ще и бъде лесно да стои така. Само че под плътното покривало е задушно. Сега трябва да застане неподвижно и да диша както само логитаните умеят да дишат – без да трепне нито един мускул. И топлината. Да изгуби човешката топлина, да стане ледена като нощен камък – и това го умеят единствено логитаните. Но трябва да успее, преди той да се върне, преди да я докосне.
В къщичката се хлопна врата. Девойката замря. Сега той ще мине край нея и ще излезе на улицата, ще тръгне към морето. Жалко само, че не може да го види…
Но днес той не тръгна към морето. Тя не очакваше, не искаше това да се случи толкова бързо, но въпреки волята и стъпките стремително се втурнаха в работилницата, неудържимите ръце с такава сила смъкнаха от нея покривалото, че тя едва устоя да не се залюлее, и горещите човешки устни се притиснаха до нозете и – там, където на още топлия глезен се кръстосваха ремъчетата на сандалите.
Край, разбра тя. Не успя, не искаше толкова бързо. А сега той ще разбере лъжата и, ще усети топлината на тялото и….
…Невъзможно бе да не усети. Той се отдръпна, скочи на крака. Край. Не успя да стане за него дори вещ, мъртва вещ.
Тя въздъхна тихичко и виновно, направи крачка напред и слезе от мраморния си пиедестал.

/из „Планетата, която с нищо не можеше да бъде полезна“ от Олга Ларионова – Библиотека галактика/

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 05/04/2007, in женички, мисли. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Стилът е добър,но това събужда интерес…Целта ти е да ни накаш да си купим книгата ли ? ;)

  2. Книгата е „Зодиакални знаци“ и е сборник разкази . Като само на старо можеш да си я намериш или познат който ги е събирал – едно време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: