Дъх за живот


(или миг от Живот)

Заглъхва шума , аз седя и се ослушвам. Дано да чуя моя дъх. Дъх на ягоди от свежите листа на роза. Колко малко дъх ми е останал. Може би ми е последното дихание. Дихание което което може би ще ме отведе в безкрая или на нов път. Но аз така пестя този дъх , деля си го на части. Не искам да свърши , а и аз не бързам. Нали е само миг. Толкова е времето което изминава от проплакването ми за първи път в този студен свят до момента в който затворя очи с последния дъх.. Тогава как да не го пестя този миг? Как да не се опитвам да го задържа поне още малко. Как?
Бленувам за мига. Бленувам за подвизите , които са станали в този миг. Бленувам или просто съм.
Как проходих , тичах , обичах , целувах , мечтаех , копнях , изгарях. Или може би изгорях или ме изгори – това което исках и бленувах.
Колко пъти подхвърчах край стената за да стигна крушката. Тя понякога ме привличаше повече от всичко , като засенчваше дори и Слънцето. Слънцето което исках да съм. Слънцето което исках да бъде до Всеки! Но аз съм просто дребна мушица , а може би комар. Желаещ да изгори и в пепелта си да се прероди. Прераждайки се да бъде чист от човешкото. Силното и обективното , един мит в една реалност. Изгаряйки да почуствам истината. Истината за мухата(душата). Истината за предначертания лъкатушещ път. Истината за човек и пътя му към златната среда. Пътя на пътищата (нещо като Библията) , но изразен чрез човешкото съществуване и не само човешкото , та всяка една твар , всеки стрък трева , всичко това живее в своя миг.
Предателството на мисълта , милостта за пощада. Крехкоста и малодушието водят към път на тегоба.
Любовта е сила с неизличима сила , но при прекъсването и се случва да се губи частица от душата. Частица от дъха който не се връща. А дори и само да харесвам някой , то в теб се появява тази сила , която помага да се бориш със себе си и всичко покрай теб. И така мога да подаря част от себе си! Частица от своя миг , частица дъх който споделям с душата която ме съпътства . Частица която е толкова силна , защото е само за малко в моя миг и съм се отдал докрай.
Заглъхва шума , аз седя и се ослушвам. Дано да чуя моя дъх. Дъх на ягоди от свежите листа на роза. Не дъхът изчезна , както и АЗ , но виждам !… Виждам нещо , да … ИСТИНАТА ……

06.03.2007г.

breathe.jpg

Picture : smilylola.spaces.live.com

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 27/03/2007, in живот, мисли. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Ти си цял Феникс,нз `що се сравняваш с комар ;) Колкото до дъха и мига…аз ги чувствам като вечност,нз защо съм така обзета от идеята за безкрая,малко плаши,защото не само хубавите моменти са вечни спомени…Идеята ти е друга,предполагам се разбира и няма смисъл да анализирам,както правим в час по литература-колко е безсмислено!Искам да напиша още,а явно и ще го направя :),че това ти есе ме лъхна и ми стана приятноза миг…мисля,че това си е целта…А за харесването и споделянето на нещо от себе си ще споделя,че аз съм често като енергиен вампир и обожавам да наблюдавам и да се възхищавам на „жертвата“ си :) в случая май бяха тези няколко твои реда,така че мерси,че ми пооправи настроението(одеве бях на урок по френски и изкарах 2-3 на примерен изпит) :“)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: