Когато в съня ми се промъкна ти


Събудих се в ранната утрин. До мен беше ТЯ . Или ми се искаше да е тя . Може би още един сън. Всъщност аз не бях отворил очи. Погледнах след минути , в които бях спрял да дишам.
Аз бях, но сам. Как съня отминава, безметежно. Липсваха ми нейните нежни ръце , да ме докосва пак с тях. Да усетя крехкото и тяло , което под одеялото изглеждаше на свито ,малко коте. Коте , което обграждах с моите чувства и то самото обичаше да се докосне и стопли в мен. Малките устни и погледа който пленяваше , шегите свързващи ни в един кръговрат. Безизразните емоции помежду ни в компания , притиснати един до друг. Наслаждаващи се на топлината.
Да това са спомени , както всичко що мигът му е минал. Но спомени , които не се забравят. Спомени , които са част от неуката ми душа. Спомени , които изтръгват един безмълвен вик – болка която си остава там където дори и аз рядко пристъпвам.
Моменти искам ВИ пак ! Искам нещото , което беше близко до мен. Аз когото открих частиците пълна истина за самия себе си пред друг. АЗ останал без вечните защити на притвореноста в общуването. Аз готов за пълна съпричасност с нечие друго АЗ . Аз готов да се саморазруши , за да има пълно единение.
Възторг от всеки миг. Възторг от мислите които се споделят. Възторг от начина по който се казва нещо , дори да е и едно ЗДРАВЕЙ . Възторг от докосването на тази коса. Коса разпиляла се по моята кожа.
Моменти на блаженство и ненавист към външния свят борещ се срещу щастието на момента. Ах , как ми липсва всичко това.
Котето , което обичах да галя. Котето свиващо се до мен , търсещо топлината която мога да дам. Котето което е силно духом , но знаещо , че на мен може да разчита. Коте изгубило се в тъмнината , така както се бе появило !
В мислите си се надявам ти да си добре , дори ако не те срещна пак. В мислите ми ти си котето свило се под одеалото . В мислите си аз оставам безмълвен . Безмълвен в тягостната си моя тишина. Тишината на безкрая.
Индиански песнопения , звучат в мен , за да е спокоен духът ми. Бродещ Земята.

Със спокоен дух търсещ душата.
spirit_fire.jpg

Picture : syntone.ru

Музика : Стенли – Пътят към храма , Обсебен , Транс ; Тангра – Жулиета

Advertisements

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 16/03/2007, in мисли. Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. otdavna tyrsq sait,kydeto da puskat taka muzichka iz blogovete…mojesh da mi podskajesh :)

  2. am…syjalqvam,che si si izgubil koteto[lubimata]sigurno e tejko i vse pak..nikoga nishto ne se znae.moje da se vyrne,a moje da sreshtnesh drugo

  3. merci,ama …otkyde vzimash url-tata za pesnite,probvah da si kacha sama pesen,ama neshto ne se poluchava :)

    П.п Тук
    И само да те помоля да пишеш на кирилица , не ми се ще да преписвам нечий коментар. Благодаря ти предварително.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: