Малкото , що все се губи


Изгубих това което исках да бъда.
Изтляха мечтите ми.
Облякох расото на мълчанието и самотата.
Сложих качулката и потънах в тъмнината.

Мисълта ми потъна в безводната пустош.
Пустощта , където всичко е обезличено.
Желанията са изчезнали.
И ти вървиш нанякъде следвайки миражите.

Съзнание объркано и спряло своя бяг.
Съзнание без мисъл и пълно с дребнавост.
Съзнание що има малко и то му стига.
Съзнанието което съм АЗ.

Вярвам в силите невидими.
Вярвам в Бог.А дали той в мен?
Вярвам в себе си.Ако съществувах.
Вярвам , че трябва да се вярва.

Има любов. Макар и рядко чиста.
Има живот. Но с всичко което нямаме.
Има страх. Защото има и сила.
Има край. Така както свети Слънцето.

Намери , частицата сила
скрита дълбоко в теб.
Отърси се от нощта
и нека Слънцето те пречисти.

19.12.2006

Advertisements

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 06/03/2007, in живот, мисли. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: