Монолог в чувства

мар. 3

Posted by


Ти си много красиво момиче. Една страхотна усмивка се показа леко свенливо. Е истина си е . Пак същата усмивка която толкова харесвам. Знам колко рядко я виждам и всеки път е толкова … ослепителна. Радвам се, макар заради вечните обстоятелства все рядко се виждаме. А ми се щеше да не е така, да сме си всеки ден заедно , но … хм да.

Може би няма да се видим цял месец , пак заради същите тези обстоятелства , не знам може би така е по – добре . Да решиш дали искаш и ти всичко това и да знам , че си сигурна. А никога не знае човек какво го очаква и какво може да се случи за това време , може да намериш нещо по – добро. Хората винаги търсят и бродят по света за това нещо което да е по добро за тях.

А избора е по – доброто от недомлъвките и скритите неща.

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 03/03/2007, in женички, живот. Bookmark the permalink. 5 коментара.

  1. necrony | 03/03/2007 в 16:54

    Като спомена за сигурност.. мога да ти кажа няколко неща: Жената търси сигурност и тръпка. Когато има сигурност, търси тръпка. Когато има тръпка, търси сигурност. Двете едновременно може да съществуват за кратък период. Когато създадеш на жената сигурност, тя или ражда дете или започва да търси тръпка. Един мъж създал сигурност на жена си, слага начало на собствената си несигурност. И така нататъка..

  2. HeYJIoBuMa | 04/03/2007 в 14:10

    Това беше много красиво.

  3. slideworld | 05/03/2007 в 08:25

    За момент може човек да съчетае и двете :) , а хората са устроени просто така вечно търсят и бродят и няма неизменяемо щастие или поне за 90% от хората ако не и повече. Но да ,за един кратък миг – който може и да продължи и по – дълго.

  4. Ивката | 05/03/2007 в 15:07

    Щастието се състои в самото търсене на щастие! Докато вървиш по този път си щастлив. Като постигнеш някаква цел трябва незабавно да си поставиш нова… иначе попадаш под ударите на онзи смъртен грях, наречен „Леност“. А на Necrony бих казала: принципно си прав, но… този проблем се преодолява от така наречената „любов“. И ако някой ме пита за определение, в този контекст бих отговорила: онова свързващото звено между тръпката и сигурността :)

  5. slideworld | 06/03/2007 в 16:35

    Да се върна към една стара тема!
    Към себе си.
    Май там казах най-точно някой неща.

Вашият коментар