Към себе си


Ще започна с един цитат който сметнах ,че е много …….. нямам точната дума в момента ,може би ,че ми е подействал покъртително,незнам .

“ – Усмивката и преобръща дните ми, прави ги цветни, дава ми сили – аз съм този, който трябва да пази такава усмивка.
– Знам, просто малко завиждам – някой я обича истински – дано да се усети навреме и да го съхрани преди да си изтлял. Ние това го можем добре – правим се на тежки, докато се уверим по триста пъти, че отсреща стои нещо различно от клоун, а през това време вие мъжете всъщност вече сте се превърнали в клоуни и даже вече се чудите как да избягате презглава. Прогоних две момчета така… Затова ти завиждам, че знаеш какво искаш и че си готов да те боли и да плащаш цената, че не бързаш, че не се отказваш лесно, че си до нея, дори и тук в Прага, а мен ме е страх да направя каквото искам… Ето аз излязох от хотела тази нощ с ясната мисъл да те сваля, защото така ми е по-лесно да преглъщам дните си – с нещо като рициново – а виждам, че нямам никакъв шанс просто, защото си различен, влюбен и защото за теб и болката има значение и смисъл.“ оргинал!

Колко хора са готови да запазят чувствата си защото откриват нещо ,нещо което можеш да откриеш само към едно конкретно същество.Толкова малко и толкова искрено да го пазиш ,че по този начин да опазиш себе си , при видимата деградация и изчезване на морала и етиката (може и малко посредствено да ги използвам тея думи но…) .От привидното премахване на чувствата или използването на нечии чувства ,как смятате? Чета в разни форуми как млади девойчета 14-18г как сменят приятелите си (или партнЮрите си) толкова често и думата която присъства в разговорите е все повече -секс- и все по – малко -чувства- да не говоря за любов (това било изчезнало – горе долу изкавам нечие мнение).

За това е „Към себе си“ не само при мен ,а всеки един да помисли какво е останало от онова детско възприятие за любовта и всички ония блянове които съпътсват детството. И дали толкова сме се покварили от онова невино дете което всеки е бил до порасналото сега същество. Материалното ли е водещо в душата Ви и въпреки любовтА забелязвам как много девойки търсят не нея ,а парите и всичко което те копуват ,но в много редки случаи щастие (колко е процента в този случаи не мога да кажа и никога не бих се наел да направя някаква статистика) . Може би някои търпят положението за да им е удобно ,други така са научени , трети си имат някакви други доводи незнам? …. и т.н.

Може би отчасти и зодията ми или съм чел твърде много приказки :) ,но аз продължавам с бляновете ,надявам се ,да ги ги задържа колкото и на някои да им се струват безпочвени и не на място в това съвремие. Толкова ми се иска понякога да има повече такива хора ,но …. аз дори не знам какво е съотношението в този свят. Дали преобладават материалистите или мечтателите (макар да не съм сигурен дали така трябва да ги нарека ?) . Може би трябва всеки един да погледне за малко вътре в себе си ,да се позове на детските си блянове ,да се изолира поне за кратко от заобикалящия го свят и да мисли и да мисли …………. докато стигне до съкровеното зарито под тоновете боклук струпван ни от този свят. Един свят на лъжи и лицемерие , защото всеки както се е родил така и ще умре ,въпросът ми е ДАЛИ искате да умрете след като сте си продали душата или може да я запазите до последно ако не чиста ( тъй като това едва ли е възможно ) то поне все още съществуваща ?

Има ли място на което да скриете частиците от детството и там те да ви дават опора в трудните моменти ,а такива винаги има . Не подценявайте хората ако все още има във ВАС нещо такова което ВИ крепи. То опитвайте се да помогнете на хората които са се отказали от това и затъват все повече и повече в едно БЛАТО което не предлага нищо освен поквара. Желание и много щастие искам да пожелая на всеки ! ВСЕКИ все още имащ сърце и късче душа :) . Само това остава
Светът потъва все повече в клоаката ,но не се знае кога ще дръпне някой шнура за да се прочисти всичко това.

МНОГО ЛЮБОВ НА ВСИЧКИ .

kiss_200.jpg

About slideworld

Just a man. https://slideworld.wordpress.com/ http://prikazki.org/ http://facebook.com/prikazki.org/

Posted on 08/01/2007, in женички, живот. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Mich gerber – unda Тази музика мисля ,че ще подхожда на статията т.е при нейното прочитане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: