Ако използвате някъде някое от тези произведения то да посочвате автора им и страницата от която са взети!!!Изпращайте e-mail за да уведомите къде е използвано!!! За комерсиални издания - по e-mail с мен за повече информация.
Приятел / зелено човече /
March 29th, 2007 · Comments
Трипръсто човече
пред мен се откри.
Малко със странно око
и топла душа.
Попитаме имам ли ,
приятел през тежките дни?
Аз се замислих.
Заплаках за миг.
Тежко е да си сам ,
сред стадо овци.
Хората води ги със пърта.
Ако ти се не водиш ?
Не ставаш , нали?
В добро всеки помага ,
а ако имаш пари
страхотен си ти.
Всеки “приятел” ти става.
Та казах му Аз.
Нал пърта не следвам.
Рядко се намират
тез сродни души.
Гледайки ме
се усмихна за миг.
Позеленя леко
и в това странно око искрица видях.
Макар и за кратко
може би миг , ти ме видя.
Та знай , че в радост
и болка до сетния час.
Приятел съм аз.
И друг да няма.
Аз съм до теб.
Както и до
всеки човек.
Но , малко са тези
които ме виждат.
Слепци и глупци
са тук на Земята.
Щом никой не се бори
истинските хора да открива.
А , се бори за десет лева
в повече да има.
И когато умра , може самотно на гроба ,
зелено човече да плаче.
Верен приятел ще знам , че съм имал.
А други все още ги търся ,
всред поля и бетонени къщи.
22.07.2006
Посвещавам го на всички хора . Които се чувстват самотни.
На всички които помагат /няма значение на кого/.
На всички които се грижат за другите.
Това съм го писал в момент на самота.
→ Comments Tags: надежда · живот · мисли
March 27th, 2007 · Comments
(или миг от Живот)
Заглъхва шума , аз седя и се ослушвам. Дано да чуя моя дъх. Дъх на ягоди от свежите листа на роза. Колко малко дъх ми е останал. Може би ми е последното дихание. Дихание което което може би ще ме отведе в безкрая или на нов път. Но аз така пестя този дъх , деля си го на части. Не искам да свърши , а и аз не бързам. Нали е само миг. Толкова е времето което изминава от проплакването ми за първи път в този студен свят до момента в който затворя очи с последния дъх.. Тогава как да не го пестя този миг? Как да не се опитвам да го задържа поне още малко. Как?
Бленувам за мига. Бленувам за подвизите , които са станали в този миг. Бленувам или просто съм.
Как проходих , тичах , обичах , целувах , мечтаех , копнях , изгарях. Или може би изгорях или ме изгори - това което исках и бленувах.
Колко пъти подхвърчах край стената за да стигна крушката. Тя понякога ме привличаше повече от всичко , каро засенчваше дори и Слънцето. Слънцето което исках да съм. Слънцето което исках да бъде до Всеки! Но аз съм просто дребна мушица , а може би комар. Желаещ да изгори и в пепелта си да се прероди. Прераждайки се да бъде чист от човешкото. Силното и обективното , един мит в една реалност. Изгаряйки да почуствам истината. Истината за мухата(душата). Истината за предначертания лъкатушещ път. Истината за човек и пътя му към златната среда. Пътя на пътищата (нещо като Библията) , но изразен чрез човешкото съществуване и не само човешкото , та всяка една твар , всеки стрък трева , всичко това живее в своя миг.
Предателството на мисълта , милостта за пощада. Крехкоста и малодушието водят към път на тегоба.
Любовта е сила с неизличима сила , но при прекъсването и се случва да се губи частица от душата. Частица от дъха който не се връща. А дори и само да харесвам някой , то в теб се появява тази сила , която помага да се бориш със себе си и всичко покрай теб. И така мога да подаря част от себе си! Частица от своя миг , частица дъх който споделям с душата която ме съпътства . Частица която е толкова силна , защото е само за малко в моя миг и съм се отдал докрай.
Заглъхва шума , аз седя и се ослушвам. Дано да чуя моя дъх. Дъх на ягоди от свежите листа на роза. Не дъхът изчезна , както и АЗ , но виждам !… Виждам нещо , да … ИСТИНАТА ……
06.03.2007г.
Picture : smilylola.spaces.live.com
→ Comments Tags: живот · мисли
Когато в съня ми се промъкна ти
Posted March 16th, 2007 by
Categories: мисли
Събудих се в ранната утрин. До мен беше ТЯ . Или ми се искаше да е тя . Може би още един сън. Всъщност аз не бях отворил очи. Погледнах след минути , в които бях спрял да дишам.
Аз бях, но сам. Как съня отминава, безметежно. Липсваха ми нейните нежни ръце , да ме докосва пак с тях. Да усетя крехкото и тяло , което под одеялото изглеждаше на свито ,малко коте. Коте , което обграждах с моите чувства и то самото обичаше да се докосне и стопли в мен. Малките устни и погледа който пленяваше , шегите свързващи ни в един кръговрат. Безизразните емоции помежду ни в компания , притиснати един до дру. Наслаждаващи се на топлината.
Да това са спомени , както всичко що мигът му е минал. Но спомени , които не се забравят. Спомени , които са част от неуката ми душа. Спомени , които изтръгват един безмълвен вик - болка която си остава там където дори и аз рядко рядко пристъпвам.
Моменти искам ВИ пак ! Искам нещото , което беше близко до мен. Аз когото открих частиците пълна истина за самия себе си пред друг. АЗ останал без вечните защити на притвореноста в общуването. Аз готов за пълна съпричасност с нечие друго АЗ . Аз готов да се саморазруши , за да има пълно единение.
Възторг от всеки миг. Възторг от мислите които се споделят. Възторг от начина по който се казва нещо , дори да е и едно ЗДРАВЕЙ . Възторг от докосването на тази коса. Коса разпиляла се по моята кожа.
Моменти на блаженство и ненавист към външния свят борещ се срещу щастието на момента. Ах , как ми липсва всичко това.
Котето , което обичах да галя. Котето свиващо се до мен , търсещо топлината която мога да дам. Което което е силно духом , но знаещо , че на мен може да разчита. Коте изгубило се в тъмнината , така както се бе появило !
В мислите си се надявам ти да си добре , дори ако не те срещна пак. В мислите си ми ти си котето свило се под одеалото . В мислите си аз оставам безмълвен . Безмълвен в тягостната си моя тишина. Тишината на безкрая.
Индиански песнопения , звучат в мен , за да е спокоен духът ми. Бродещ Земята.
Със спокоен дух търсещ душата.
Picture : syntone.ru
Музика : Стенли - Пътят към храма , Обсебен , Транс ; Тангра - Жулиета
Малкото , що все се губи
Posted March 6th, 2007 by
Categories: живот, мисли
Изгубих това което исках да бъда.
Изтляха мечтите ми.
Облякох расото на мълчанието и самотата.
Сложих качулката и потънах в тъмнината.
Мисълта ми потъна в безводната пустош.
Пустощта , където всичко е обезличено.
Желанията са изчезнали.
И ти вървиш нанякъде следвайки миражите.
Съзнание объркано и спряло своя бяг.
Съзнание без мисъл и пълно с дребнавост.
Съзнание що има малко и то му стига.
Съзнанието което съм АЗ.
Вярвам в силите невидими.
Вярвам в Бог.А дали той в мен?
Вярвам в себе си.Ако съществувах.
Вярвам , че трябва да се вярва.
Има любов. Макар и рядко чиста.
Има живот. Но с всичко което нямаме.
Има страх. Защото има и сила.
Има край. Така както свети Слънцето.
Намери , частицата сила
скрита дълбоко в теб.
Отърси се от нощта
и нека Слънцето те пречисти.
19.12.2006
Едно сърце
Posted March 5th, 2007 by
Categories: мисли
Едно сърце в мен се скри.
Едно сърце което така искри.
Едно сърце що в тъмнината ме води.
Сърце което така пламенно гори.
Как искам да се скрие в мен.
Как искам да го прегръщам всеки ден.
Как искам да се радва с мен.
Как искам вечно да е.
Като светулките се лутам аз.
По пътя що обгърнат е с тъма.
На път съм все във тоз живот.
Път що има нейде край.
Но с всичко бих се справил аз.
Със всичко бих! Стига ТИ да си до мен.
05.03.2007
Не до усмислица
Ангели виждам , бълнувам наяве , кретам под кревата и пея уля-ля . Срещам двама индиянци, те са велики войни тръгнали за малко еленче . Имат малко глиганче да ги води , а може би е заек със зурла и три странни очи - зелено , синьо и кафяво. Аз всъщност не виждам или поне не както едно време има светъл ден и тъмен ден , но не и вечер (нощ) . Сенки бродят пред очите ми , индианците са всъщност вождове - тегнат странни маски върху тях , силата струи отвсякъде и те танцуват въодушевени покрай урагана в който бушуват огньове. Може би заспивам или пресъздавам приказки от радиото. Май се боря да гледам … да гледам Слънцето или може би то ме гледа?
Какъв капан е сърцето , УЖ го познавам ама само привидно , то е и не подвластно и обуздавано от някой и нещо - дума силна е тя , но кажеш ли я някога ставаш роб , като под влияние на магия !
Камък ме застига по пътя на втората крачка , дали не ме преследваше ?… подритнах го и той пак се върна , катери се по обувката ми. Иска да беседва за ” камъните падат ” не описвало същността им - било вулгарно , не му се връзвам иска слава. Вълчо мина и ми взе камъка - трябвало му спътник , а май пак ще замеря някой. Нехранимайко пак е препил.
Стихчетата се плетат около мен като жив плет - протягам се и хващам малки истини в рима , а и те се римуват в мен и с мен и най-вече чрез мен. Плета живота си безцелен чрез(в) тях.
Капка бурен смях смесена с 10 атмосфери кислород - кара двеста човека да бъдат радостни поне за час - всичко е за продан дори и това , звучи ми като от кошмар. Малкия Мук бил болен - минах да го видя направо е зле , горкичкият .
Аз си тръгвам Вий ходете в лявото платно , айде летете.
11-12.02.07
———
Малко странен е света ,
бонбони хрупаме овред .
Сини облаци като изтъкани от памук .
Слънцето веч изчезна
и всички багри потъмняха .
Хората се вплитат в мрака .
Малко усет , малък меч ,
и желание да всееш ред .
Не жали ги тез маймуни - хора .
Свечерява се , денят е кратък .
Не ти се ходи веч навън .
Страхът те пази от света отвъд .
05.10.06
Explore posts in the same categories: мисли
Но все вървим
Както АЗ , така и ТИ.
Вървим по страните пътеки.
Стъпваме в страни.
И слушаме как заглъхват стъпките ни леки.
Пътища допират се.
Доста пъти се сливат те.
Кръстосват се за миг,
а понякога и за десетилетие.
Но щом се случи да се отдалечим.
Подвикваме си като в тъмна доба.
Ослушваме - за отговора чакан.
И чакаме. И чакам , но само ехото си чувам пак.
31.01.2007
Explore posts in the same categories: живот, мисли
Материалния Бог
Искаш ,да се гърчиш като плужек,
върху горещата и изсъхнала земя.
Искаш да страдаш и да страдаш.
Както Христос е страдал за всеки.
Какво иска един Човек.
Това само възвишило се животно.
Пари, пари и нищо повече.
А сега обясни за какво са ТИ?
За ЕГОТО ти са , не за друго.
И за тези които ще ти го повдигат.
ТИ ще имаш пари , а те ще ти се кланят.
Материалният БОГ , а не казвайте , че няма.
Един цял живот , посветен на него.
Вий се борите за неговата милостиня.
НЕ , не го искам , но той ме иска.
И е брутален , кара хората сами да го искат.
За негово светейшество материалния БОГ.
26.01.2007 г.
Explore posts in the same categories: живот, мисли
Търси се …
Търси се един човек.
Човек , що има душа широка.
Човек , който вярва в човека.
Човек , що не крий свойте мисли.
Човек , който винаги помага.
Човек , що и залъка си за теб ще остави.
Човек , що хорската завист не застига.
Човек , що гордее се , че е такъв
Човек , що весел е навред.
Човек , обичащ от все сърце.
-
Моля ако го срещнете , кажете МИ.
—-
18.01.2007 г.
Explore posts in the same categories: надежда, мисли
Понякога
Понякога просто се чувствам ужасно
Понякога просто не искам да живея
Понякога за някого милея
Понякога то е всичко що умея.
—————————————————————-
Има дни и дълги нощи
Има принцове и много от красивите принцеси
Има линкове към песни
Има всичко що на мен ми липсва
—————————————————————
Трудя се в мечтите си
Трудя се да разбуня духовете
Трудя се да хвана тези мисли
Трудя се ровейки в калта на собствената самоизмама
————————————————————–
Един ден ще открия граховото зърно що пречи да заспя
Един ден ще открия своята звезда
Един ден просто ще замина към края на света
Един ден може и да се разкрия
————————————————————-
Зависта искам да пропъдя
Хората живеца си да разчовъркат
Там дълбоко Всеки в себе си да погледне
И да открие истината що е търсил по света.
Explore posts in the same categories: мисли
1 response so far ↓
rado // август 23, 2007 at 2:51 pm
красиви неща
Остави коментар