Говориш с непознат и необятен нам,
с топли думи и ръце – прегръща те
и изчезваш нейде в небесата
далече от тревоги , тегоби.
Не ще забравя този непознат,
ангел със човешко лице,
ангел който прегърнах с моите ръце
и в който почувствах любовта към света.
Вярвам ,че всичко се случи
къде и как вече не знам,
но не ще забравя нищо от това,
защото знам, не беше сън или блян.
Затова прегръщайте всеки
много от тях са ангели с човешки лица.
09.10.2009











1 response so far ↓
Данаил // 15.11.2009 at 19:55
Хубаво! И аз мисля така…