Горски дух – А.П.Чехов

В петък бях на тази остановка – която ми хареса с изключение на някой елементи. Това което ми допадна ,че още в онези години които е писана е засегната темата за екологията и то доста силно макар и тя да е повода за неразбиране , разпри , ирония и … Любовта е тя върти света или поне в пиесита беше всичко – вечните неща за ревност , не разбиране и т.н. Действието беше въвличащо , а публиката стояща и неразбираща донякъде . Хората не са научени да разбират емоциите вземам да си мисля – наблюдават и ги е страх да възприемат какво става – реагират със смях на неща които извикват тъга , карат те да се замислиш за собствените си грешки и мисли , а не просто да подхвърлиш „лаф“ относно това и онова. Дълбокото не е застъпено , душевността е повърхностна с поглед към глупавото – много бягат от душевността и са вперели широко очи към пошлоста излъчвана по телевизиите и преигравана от тях самите.

Признавам си , че не съм чел Чехов – което в близко време смятам да поправя . След като приключа със част от ангажиращите ме неща.