Усет

Отмина дъждът , утихна и вятъра.
Утихна и душата сива ,
както денят непроницаем ,
както облаците дивни.

Докосва ръката зелените листа
и капки – прозрачни океани
и капки – плътно небе ,
се стичат и гонят по теб.

Докосват капките теб,
всичко твое – безкрайно
и ти потрепваш леко ,
и те се разтварят във теб.

Осенен от тез океани малки,
почувствал силата която даряват,
зареял поглед в небето си сиво,
отпускаш глава – пълна с мечти.

01.06.08