Самоирония

Добре ли е, щом всичко е добре?
Люлее те излъсканата изрядност.
До колене е бурното море.
Канарчето в кафеза не е гладно.

Кому е нужен късния рефрен
от песен, тананикана отдавна?
Под фикуса, окастрено зелен,
тревата е изискана и равна.

Ах, всичко има свой полуфинал,
полувзаимност в кръг полусуетен.
И върху листа – до полуда бял -
полунасмешка над полукуплети.

От прекомерна доброта лъщи
полираната същност на нещата.
Мълчиш си? А ти иде да крещиш
срещу порядък невероятен.

О, не! Ти просто се подготвяш само -
за следващия номер чакаш ред.
Комедията свършва като драма…

Не е добре, щом всичко е добре!

Из “ Открехната виделина „ от Борис Вулжев