Добре ли е, щом всичко е добре?
Люлее те излъсканата изрядност.
До колене е бурното море.
Канарчето в кафеза не е гладно.
Кому е нужен късния рефрен
от песен, тананикана отдавна?
Под фикуса, окастрено зелен,
тревата е изискана и равна.
Ах, всичко има свой полуфинал,
полувзаимност в кръг полусуетен.
И върху листа - до полуда бял -
полунасмешка над полукуплети.
От прекомерна доброта лъщи
полираната същност на нещата.
Мълчиш си? А ти иде да крещиш
срещу порядък невероятен.
О, не! Ти просто се подготвяш само -
за следващия номер чакаш ред.
Комедията свършва като драма…
Не е добре, щом всичко е добре!
Из ” Открехната виделина “ от Борис Вулжев
Ритмична музика, странен английски,
някоя цигара и мигове на успокоение.
Безмълвна ситуация , безмълвни хора,
само кръгът и завъртащия се свят.
И ти някъде там, спокоен, съсредоточен,
мислещ, очакващ онова чувство
ново и старо също и пак завладяващо,
изчезващ във времето - търсещ душата си.
02.05.08 г.
Почти изгубен, почти обречен,
там сред откритите дебри.
Почти изгубен, почти обречен,
в кръгът от безкрайните въртележки.
Защо?… за пореден път - аз пиша.
Този кратък и безкраен въпрос.
Защо?… ти ме подминаваш,
когато те попитам за посоката неясна!
Безкраен ли е пътя ни , каменен ?
Нагазили понякога в блата на отчаяния.
Потърсили утеха по свежите поляни.
И понякога със трънен венец в сърцата.
Утихват страшни бури,
а ний излизаме изпод корени стари,
протегнали лица за слънчева милувка.
Като всеки слънчоглед се борим за нечие сияние.
И може би денят последен най - чакаме.
Къде с надежди и утеха.
Къде със страх сковал ни,
а всичко друго го правим просто мимолетно.
28.04.08 г.
