Не, не! Нея бог ще я защити, бог! … - повтаряше тя, без да се помни.
- Та може би изобщо не съществува господ - с някакво злорадство дори отговори Разколников, засмя се п я погледна.
Лицето на Соня изведнъж страшно се измени: по него преминаха спазми. Тя го погледна с неописуем укор, поиска да каже нещо, но не можа да изговори нито дума и само изведнъж горчиво-горчиво зарида, закрила лицето си с ръце.
- Вие казвате, че Катерина Ивановна полудява; вие самата полудявате - каза той след известно мълчание.
Минаха около пет минути. Той все ходеше напред назад, като мълчеше и не я поглеждаше. Най-после се приближи към нея; очите му блестяха. Той я хвана с две ръце за раменете и я погледна права в разплаканото лице, Погледът му беше сух, възбуден, остър, устните му силно потреперваха … Изведнъж той бързо се наведе целият и като се отпусна на пода, целуна крака и. Соня в ужас се отдръпна от него като от луд. И наистина той гледаше съвсем като луд.
- Какво правите, какво правите! Пред мене! - шепнеше тя пребледняла и сърцето и изведнъж мъчително се сви.
Той веднага стана.
- Аз не на тебе се поклоних, на цялото човешко страдание се поклоних - някак диво произнесе той и отиде при прозореца. - Слушай - добави той, като се върна при нея след минута, - аз одеве казах на един, който ме обиди, че той не струва колкото малкото ти пръстче … и че днес направих чест на сестра си, като я сложих да седне до тебе. .
- Ах, какво сте му казали! И в нейно присъствие? Изплашено извика Соня. - Да седи до мене! Чест! Та аз съм … безчестна, аз съм голяма, голяма грешница! Ах, какво сте казали!
- Не за безчестието и греха ти казах това за тебе, а за великото ти страдание. А че ти си грешница, това е така добави той почти възторжено, - и най-много си грешница затова, че напразно си се умъртвила и предала. И това ако не е ужас … Как да не е ужас, че живееш в тази кал, която така ненавиждаш и в същото време сама знаеш (трябва само да разтвориш очи) , че с това никому не помагаш и никого от НИЩО не спасяваш! Но кажи ми най -после изговори той почти в изстъпление, - как такъв позор и такава низост могат да съществуват у тебе наред с други, противоположни и свети чувства? Та би било по-справедливо, хиляда пъти по разумно направо да се хвърлиш във водата и изведнъж да сложиш край на всичко!
- А с тях какво ще стане? - тихо попита Соня, като ГО погледна страдалчески, но същевременно сякаш съвсем не се учуди на предложението му. Разколников я погледна особено.
Той прочете всичко в един-единствен неин поглед.
Значи, наистина самата тя вече беше мислила за това. Може би много пъти и сериозно беше обмисляла в отчаяние как отведнъж да сложи край, и то така сериозно, че сега почти не се учуди на предложението му. Даже жестокостта на думите му не забеляза (смисъла на укорите му и особено това как той гледа на нейния позор, тя, естествено, също не забеляза и той видя това). Но той напълно разбра как чудовищно болезнено бе я мъчила, и то отдавна вече, мисълта за нейното безчестно и позорно положение. Но какво, какво е могло, мислеше той, досега да я възпира изведнъж да сложи край? И едва сега разбра напълно какво значеха за нея тези нещасттни малки деца-сирачета и тази полупобъркана Катерина Ивановна, с нейната туберкулоза и удряне на главата в стената.
Но въпреки това на него все пак не му беше ЯСНО че Соня със своя характер и с възпитанието, което тя все пак беше получила, в никакъв случай не можеше да продължава така. Все пак за него оставаше въпросът: защо тя така прекалено дълго е могла да остане в такова положение и не е полудяла, щом не е имала сили да се хвърли във водата? Разбира се, той виждаше, че положението на Соня е случайно явление в обществото, макар, за съжаление, далеч не единично и не изключително. Но именно тази случайност, това, че тя имаше известно образование, и целият 11 предшествуващ живот можеха като че ли да я убият веднага, още при първата крачка по този отвратителен път. Но какво я крепеше? Та нали не развратът? Целият този позор очевидно се беше докоснал до нея само механично.
Цялата книга поставя страшно много въпроси и идеи , но това специално отделих .
