New things for me.

Решетка ме дели от свободата.
Решетка що късам със зъби.
Но , всичко с времето се затъпява
и зъби и сила , а желанието бавно умира.

В рушенето на тази решетка не спирам ,
но понякога спирам да си почивам .
Гледам стърготините и ги броя.
Тъгувам тогава , че по - бързо
не мога я разруша .

Тогава стоя и си гледам ,
през тази решетка.
Протягам ръце ,
ръце уморени и гледащи тъжно очи .

Докосвам те и теб
макар и за миг.
Но бързаш , обръщаш се
и пак продължаваш .

Понесъл затвора си в теб.
Примирил ли си се ?…
и смъртта си ли чакаш ?
Та следваш човечеството към неговия крах.

лято 2006

Бях в СФ на БГЗ в Три уши - беше добре . Пътувах с една приятелка на стоп нататък . И беше много бърз стоп. Ходих на световното по боулдър , ходих на един РД в Студенски - много ми се събра за няколко дни. Имам си важен гост за известно време - ама взе да ми писва гостито. Опитвам се да свърша няколко неща и не се хващам да си търся работа. В Търново си прекарвам добре. На 1 май 187 ще са в club JACK на 15 и 29 ще има добри неща - Sensei , Soundtrack , Darkstep , Fars и още някой , но сега не се сещам кои . Подготвям се и за Europe на 11 в Ловеч , мисля и на някой преден ден да отида. Във Враца на 5-ти ще има голямо благотворително парти - за едно момче което свири страхотно на пиано , а няма пари за следване и другия голям проблем е че не вижда. Много неща се събират до тука :).

В последно време се разочаровам малко от тоя оператор. Имах няколко неприятни случки в които оператора ми е предавал , че в момента не може да се свържат с мен защото не съм бил в обхват или нещо в тоя дух . Така съм изпуснал една работа даже ,което ми стана неприятно. Така , че скоро си копувам карта към някой от другите оператори - за да съм сигурен , че няма да има такива засечки.
А другото неприятно нещо не мога да пращам смс-и към един международен оператор , което ме принуждава само да звъня.

Вчера в Търново имаше на The Beatles кавъри от няколко наши “звезди” + Вили Казасян с бенд . Бенда ми допадна , а това го бях гледал по ТВ-то тея дни и не че е лошо  , но вчера не ми бе до това.

Другото което ми хрумна тея дни е да не пия дори любимата ми бира и карам на мляко . Нещо като възстановителна диета за да съм си добре. Салатка с някакви манджи и мляко или сок/кола доста добре си се чувствам . Взех си пастет от маслини става идеално за сандвичи и не си играя да режа маслините.  И в момента си прекарвам времето с една бутилка мляко и банани . Ох как се чувствам - скоро мисля да хапна нещо.

Мисля прескоча на някъде за ден - два . Другата седмица имам срещичка в София , а незнам кога ще ходя още. Мисля си и за разходка до едно селце на почивка.

Разбрах , че БГЗ ще имат някъде в СФ jam на 20 или 21 април ми казаха . Тоя път ще отида , последно на 31 март като бях решил да отида - се оказа , че са минали 9 дни от смърта и се бяхме събрали за това . БГЗ -то винаги някъде ще направят нещо си казах и така и ще стане . Огладнях .

<>Минаха дни , минаха и нощи . Мина Великден.
Не червих яйца , даже ми се бройка само един “двубой”. С една от братовчедките. Ах какъв Великден . Просто странен и отнесен си беше.
У дома стои едно рисувано яйце - подарък . Пътувайки с влака се запознах с една компания прибираща се за празника и момичето ми подари като чу че не съм се занимавал тази година и че нямам. Всъщност си изкарах Великден май с тях те се бяха подготвили за целта във влака. А аз пак с някой друг. Да ходих до църква през ноща , и се върнах не обикалях нито успях да запаля в църквата свещ , но на едно местенце си заплихме с компанията покрай мен. Другите останах да нощуват покрай църквата. Аз реших , че е по добре се прибера и да се наспа. Пътувах до Сф пак за да се видя с някой хора и се надявам за една работа току виж ме викнат , но засега е само идея - с възможност за реализация. Искам си отпочина , но и за работа се замислям , че по скоро трябва да почвам. Обмислям си гоститата и някой други належащи разговори с някой хора. Има какво да се оправя в някой отношения и от моя страна и от някой хора.
Една група познати по малко вече - няма виждане станал съм persona non grata (ако се пишеше така) за тях . Нищо такива неща стават - имаше грешка от мен , но и те решиха да стигнат до крайната точка. О ще се засечем - знам , а може и да поговорим . Аз няма търся никой от тях те мен също . Не раздор , а може би премирие .

Грешките се наказват , но понякога може и да ти се прости. Нямам желания да обяснявам минали неща. Пътя е лъкатушещ и така ще се остане. Пътища засичат се! Понякога за миг , понякога з десетилетие.

Великденски мисли - отдадох се на самота през деня . Вечер с компания . Мислене и недостиг на мисли за правилното осмисляне. Не мисля да забия в самоанализа , а само да се усамотя и да отпочивам . Повече се уморявам от другите , а не толкова от някаква работа. Трудно се постига стойност по висока от нула - приятелствата се рушат за секунди. А понякога разбираш грешките в последствие.
Успех над околния хаос от мисли , емоции и чувства е трудно нещо . Умора от едностранчивите хора (вглъбени в собствената си истина) не приемащи всичко което е различно - не лошо , а просто различно.
Чао

Музика : Klashnekoff - някакъв албум

Когато се чудиш какво да правиш - вземи своето хапче.

Има някъде един човек който може да те разбере.

Часът и мястото са известни . Това е твоя град. До него има влак.

Ще взема кучето ще опаковам багажа . Ще се преселя там във твоя град.

Не искам да виждам и да чувам някой който ще ми напомни за реалността.

Ще мога да почувствам малко самота.

Ще се махна от София и гадния дъжд. Ще посрещна зората в слънчево небе.

Цветни улички и мирис на трева в твоя град е така. Ще се преместя там.

Самейра - Има някъде /извадки от песента - която цял ден днес си я пускам/

Днес се махам от работа и София - е отвреме на време пак ще прескачам насам , но… знам ,че ще е рядко :). Аз съм щастлив - много .Една-2 седмици почивка ще си дам междувременно и след това пак работа . Заминавам за Търново - любимия ми град. Знам ,че ще си прекарам добре . А докато си почивам мисля да прескоча до 2-3 места да видя разни познати и непознати какво правят. Един приятел се е забил в някакво селце и ми стана любопитно какво прави , като го знам сигурно ще е нещо интересно. Там смятам да направя едно гости ,а и за други хора се сещам , че мога да ги видя въобще - радостта е моето второ име ДНЕС :).

Точно като ето тези котета искам да подскачам и да щурея не ,че последно време не ми се случваше , но днес просто само за това си мисля . Знам няколко полянки на които искам се пека като гущер и да си се излежавам - дори мога да помъкна и сплания чувал .

Въобще твърде много идеи шават из главата ми. Бих казал , че съм прихванал една ЕУФОРИЯ . Слънчеви дни нападам ви /и бирата не съм я забравил/. Пари за татос няма да останат заради почивката ама времето е пред мен - ихуууу , хахахахаааа.

Не знам може би друго ще стане , но поне днес съм щастлив , а дано и през всичкото останло време.

Настроение : Приповдигнато - радостно

Музика: Самейра - Има някъде , Името и Малко човече

И разбира се Йоко и Сенсей - Слънце мое , Думите /страхотна музика и както е на акустична китарка - ме разтапя/

Тя влезе в работилницата, стъпи върху нещо меко. Наведе се и вдигна лененото покривало. Бързо просветляваше и рязко очертаният четириъгълник на пиедестала, от който с безшумни ултразвукови ножове бе отрязана статуята, се белееше в средата. Девойката бавно се изкачи върху него. Това ще бъде нейното място. Място на вещ. През цялото утро, целия ден и цялата вечер тя ще бъде мъртва, неподвижна вещ. Само през нощта безшумно ще излиза в градината да си откъсне няколко плода и да гребне от кладенеца шепа ледена вода.
Стана още по-светло. Сигурно слънцето бе осветило върховете на близките планини. По улицата, зад каменната стена, някой пронизително завика на непонятен, чужд език. Трябваше да бърза.
Тя се заметна с покривалото, лекичко извърна глава - както стоеше статуята. И с цялото си тяло почувствува, че е свикнала с тази поза - та нали точно тъй бе стояла пред онези, с които се бе разделила завинаги. Ще и бъде лесно да стои така. Само че под плътното покривало е задушно. Сега трябва да застане неподвижно и да диша както само логитаните умеят да дишат - без да трепне нито един мускул. И топлината. Да изгуби човешката топлина, да стане ледена като нощен камък - и това го умеят единствено логитаните. Но трябва да успее, преди той да се върне, преди да я докосне.
В къщичката се хлопна врата. Девойката замря. Сега той ще мине край нея и ще излезе на улицата, ще тръгне към морето. Жалко само, че не може да го види…
Но днес той не тръгна към морето. Тя не очакваше, не искаше това да се случи толкова бързо, но въпреки волята и стъпките стремително се втурнаха в работилницата, неудържимите ръце с такава сила смъкнаха от нея покривалото, че тя едва устоя да не се залюлее, и горещите човешки устни се притиснаха до нозете и - там, където на още топлия глезен се кръстосваха ремъчетата на сандалите.
Край, разбра тя. Не успя, не искаше толкова бързо. А сега той ще разбере лъжата и, ще усети топлината на тялото и….
…Невъзможно бе да не усети. Той се отдръпна, скочи на крака. Край. Не успя да стане за него дори вещ, мъртва вещ.
Тя въздъхна тихичко и виновно, направи крачка напред и слезе от мраморния си пиедестал.

/из “Планетата, която с нищо не можеше да бъде полезна” от Олга Ларионова - Библиотека галактика/

Ето как се заспива до компютъра след цял ден работа.