Малкото , що все се губи

Изгубих това което исках да бъда.
Изтляха мечтите ми.
Облякох расото на мълчанието и самотата.
Сложих качулката и потънах в тъмнината.

Мисълта ми потъна в безводната пустош.
Пустощта , където всичко е обезличено.
Желанията са изчезнали.
И ти вървиш нанякъде следвайки миражите.

Съзнание объркано и спряло своя бяг.
Съзнание без мисъл и пълно с дребнавост.
Съзнание що има малко и то му стига.
Съзнанието което съм АЗ.

Вярвам в силите невидими.
Вярвам в Бог.А дали той в мен?
Вярвам в себе си.Ако съществувах.
Вярвам , че трябва да се вярва.

Има любов. Макар и рядко чиста.
Има живот. Но с всичко което нямаме.
Има страх. Защото има и сила.
Има край. Така както свети Слънцето.

Намери , частицата сила
скрита дълбоко в теб.
Отърси се от нощта
и нека Слънцето те пречисти.

19.12.2006