Ако използвате някъде някое от тези произведения то да посочвате автора им и страницата от която са взети!!!Изпращайте e-mail за да уведомите къде е използвано!!! За комерсиални издания - по e-mail с мен за повече информация.
Едно сърце (оргинал)
June 4th, 2007 · Comments
Едно сърце в мен се скри.
Едно сърце което ме плени.
Едно сърце което така искри.
Искри и маската ми то стопи.
Живота странен е пред мен.
Подритва ме и ме крепи.
Показвайки картини страни.
Напълно той да ме плени.
И аз като комара съм пленен,
щом светлината нейде видя.
И хвърча към слънцето небесно,
хвърча и по пътя то ме изгаря.
Прераждам се обвит във тъмнина.
Желаейки единствено и само красота.
Кога ще открия тази светлина,
която ще разруши тази моя самота?
04.2005
→ CommentsTags: мисли
Решетка
April 29th, 2007 · Comment
Решетка ме дели от свободата.
Решетка що късам със зъби.
Но , всичко с времето се затъпява
и зъби и сила , а желанието бавно умира.
В рушенето на тази решетка не спирам ,
но понякога спирам да си почивам .
Гледам стърготините и ги броя.
Тъгувам тогава , че по - бързо
не мога я разруша .
Тогава стоя и си гледам ,
през тази решетка.
Протягам ръце ,
ръце уморени и гледащи тъжно очи .
Докосвам те и теб
макар и за миг.
Но бързаш , обръщаш се
и пак продължаваш .
Понесъл затвора си в теб.
Примирил ли си се ?…
и смъртта си ли чакаш ?
Та следваш човечеството към неговия крах.
лято 2006
август 27th, 2007 · Comments
Пиейки бира , обмислям света.
Размишлявам , някой би казал , дълбокомислено.
Аз бих добавил - краткомислено .
Отдавам се на блянове кратки.
И пак надигам чашата с бира.
Нищо човешко не ми е чуждо.
И тогава мечтая за вечния мир.
Уморяват ме препирните.
Уморява ме недоверието.
И моето веселие изчезва в миг.
Понякога почвам и аз да не вярвам.
Понякога казвам неща от които боли.
И тогава искам всичко да бе по просто…уви.
21.03.2007
→ CommentsTags: живот · мисли
Мисли
октомври 23rd, 2007 · Comments
Мисли , творят се в твоята глава.
Мисли свързани със съня.
Мисли които щом заспиш отлитат те на юг.
Мисли като вълк в зимна тъмна нощ.
Едно малко приключение.
Едно едничко изкушение.
Едно недочуто посегателство.
Едно прословуто предателство.
С кое ще се пребориш.
С кое ще се примириш.
От кое ще плачеш ,
от кое ще живееш.
Всичко си е там,
но трудно ли се вижда
но трудно ли се то обмисля
в тъгата на нощта?
23.10.2007г
Categories: мисли
Отричам
декември 5, 2007 ·Comments
Отричам нелепият свят,
отричам - хора с надежди големи.
Отричам къшеят хляб.
Отричам и зимите леки.
Отричам своя си грях,
глупостта надви ме
и сторих го него.
Обричам аз целия свят
да страда от своето его.
Отричам парите големи.
Отричам и себе си даже.
Обричам страхливите люде
на радости вечни.
Отричам чуждите страсти,
а моите на показ нека стоят.
22-23.11.2007 г
Вдъхновен от донякъде от разказа “Отричам” на Андонис Самаракис и мястото на което бях когато го четох.
Ако използвате някъде някое от тези произведения то да посочвате автора им и страницата от която са взети!!!
Кратък отдих
март 7, 2008 · Comments
Палми и безкрайни океан
слънце препичащо над теб.
Старите пирати ,
заобиколили са овред.
Разказват техните истории
с неизброими мигове,
забравени от рома
и избелели от времето.
Така както стават
от слънцето и морската вода,
прокъсаните стари тениски,
помнещи техните славни времена.
Омаян от рома
и горещото слънце.
Заспиващ полека
сънуващ техните разкази.
Събуждаш се
кога леко огрява луната.
Само раци пристъпват
по пясъка снежен.
Няма ги старите пирати,
навлезли пак в морето,
сред вълните вековни,
за последен бой и глътка ром.
А ти събираш сили и храна,
избутваш прогнилата си лодка
и поемаш към дома си.
Изгубен нейде там в безкрая.
19.02.2008
Categories: мисли
Сънувай дете
март 14, 2008 · Comments
Сънувай дете,
сънувай пътя безкраен с човека до теб.
Сънувай дете,
сънувай щастието безгрижно и невидимо.
Сънувай дете,
сънувай в твоята крехкост.
Сънувай дете,
сънувай в своите щастливи дни.
Сънувай дете,
сънувай докато съществуваш.
Сънувай дете,
сънувай защото действителността,
рядко се вписва със съня.
14.03.2008
→ CommentsCategories: мисли










1 response so far ↓
Доротея // юни 11, 2008 at 3:48 pm
бих ти се поклонила както правят японците, но няма как да го направя…
така че ще трябва да си представиш моя ‘виртуален’ поклон :)
исках само да кажа, че отдавна не бях чела толкова интересна поезия и провокиращ блог
дерзай
Остави коментар